Травми

Колко голямо е учудването ми обаче, когато започнем да говорим за преживени в миналото ситуации и изведнъж това привидно спокойствие бива измествано от болка, нараняване и възкресяване на негативните спомени.

Ефектите от миналите травматични преживявания!

Тази систематизирана програма ще ти помогне да идентифицираш своите минали наранявания, да ги процесираш и да ги накараш да работят за теб.

Ние се опитваме непрекъснато да намерим бързи решения, за да задушим преживяното и да прикрием мислите на безпокойство, причинени от негативните минали ситуации.

За съжаление, бързите решения са обикновено временни и неефективни начини за справяне с вътрешен проблем и натрупан негативизъм.

Обикновено ще почувстваме временно облекчение за ден-два, но коренът на проблема остава незасегнат, докато в крайна сметка се огънем под напрежението и установим, че не можем да продължаваме повече по същия начин.

Можеш ли да си представиш как твоето вътрешно състояние се променя и ти намираш начин за трайно справяне с тези негативни емоции?

Това е напълно възможнo!

Нарича се вътрешно възстановяване от миналите травматични събития… Ето къде е проблемът – разочарованието, страхът и гневът работят заедно. Ние попадаме в триизмерен капан:

а. Страхуваме се от бъдещето;
б. Ядосани сме на настоящето;
в. Изпълнени сме с разочарование към миналото.

Ето къде е скрито лекарството за възстановяване от травмата:

• Лечението за страха е вярата!
• Лечението за гнева е любовта!
• Лечението за разочарованието е приемането на реалността и прошката!

Именно върху тези три акцента е фокусирана и настоящата програма “Травми”. Всъщност, заслугата за тази програма не е само моя…

Голяма част от информацията е внимателно подбрана от експерти по темата, тествана при работата ми с двойки и членовете на общността ни.

Добавил съм също моите лични преживявания и механизми, които изработих. Нека обема от 40 страници да не те обърква. Всичките ни систематизирани наръчници са целенасочено с този обем.

Над 500 часа натрупан опит е инвестиран в този проект. Включените в програмата видео-обучения ще ти помогнат да придобиеш още по-цялостна представа.

Събрано е най-доброто от най-доброто, а програмата е лесна за приложение, така че да можеш да приложиш информацията веднага.

Можеш ли да си представиш колко просто и лесно се случват нещата, когато процесите са систематизирани, не са объркващи и те превеждат през целия процес стъпка по стъпка?

Благодарение на програмата “Травми”, ти ще:

• Изработиш план за личностна промяна през следващите 3-6 месеца!
• Ще идентифицираш ефектите от миналите травми върху твоя живот;
• Ще стартираш процес на промяна, благодарение на който ще изхвърлиш призраците от миналото!
• Ще се научиш да правиш разлика между миналите събития и настоящата реалност и ще научиш как да избегнеш реакциите, продиктувани от минали събития.

Следвай стъпките и гледай свързаните с тях видео-обучения. След това не пропускай да използваш различните инструменти за приложение, независимо дали са въпросници, тестове или само инфограми.

Промяната в поведението не се извършва само на база възприемане на дадени концепции и информация, а с помощта на самоанализ, самооценка и изработване на собствен план за действие.

Имате личната ми подкрепа по време на това пътешествие към личностно възстановяване.

Вероятно си задаваш въпроса коя е възможната причина
подобна тема да се намира тук.

Смятам, че за да открехнем вратата на миналото, е необходимо първо да помислим за целите ни, за вече изградените навици и за това какви механизми можем да изградим, за да увеличим възможността от положителна промяна.

Всъщност, повечето ни цели не са цели, а само намерения. Обещавам – твоите цели няма да проработят, освен ако не промениш три важни неща. Ще си позволя дори да те разочаровам: най-вероятно твоите цели ще изгорят в пламъци.

Над 80% от всички новогодишни цели се провалят до края на годината, а според някои проучвания, този процент е още по-голям и надхвърля 90%!

Защо се случва така?

Прогресът в живота се получава изключително трудно и преди да се усетиш, цялата година е отминала без почти никакъв прогрес. Обещавам – твоите новогодишни цели няма да проработят, освен ако не създадем фокус върху процеса за промяна (не само върху целта) и не бъдат създадени три ключови механизма:

1. Механизъм на промяна

Един от основните проблеми при неуспеха на годишните цели е липсата на ясен и прост за приложение механизъм на промяна.

Вярваш или не, ти вече прилагаш собствено изразен механизъм на поведение, дори и той да не е наименуван, описан или дори разпознат.

Твоята система вече работи смазано и предвидимо, като заедно с това ти носи определени резултати. Добре, нека да бъдем честни сега със себе си… Ако не можеш да наименуваш или опишеш своят механизъм на поведение, той най-вероятно не е ефективен.

Ефективните хора имат предварително (не импулсивно) изработена система. Тя е създават, разбират и прилагат. Освен това я променят рядко.
Твоята система всъщност е ключът към твоят успех. Ако не промениш системата си, почти невъзможно e да постигнеш дългосрочен успех.

2. Механизъм за установяване на граници

Сама по себе си, организираността е изключително недостатъчен фактор за ефективност, ако не се смеси със способност за поставяне на граници.

Добрите лидери знаят как да навигират през купищата имейли, съобщения и обаждания.

Ето какво преминава през вратата на тази едностранчива комуникация към теб:
Нечии други приоритети, не твоите!

Никой няма да те попита как да помогне за свършването на твоя проект, ти просто се оказваш в проекта на някой друг и затова е необходим механизъм за поставяне на граници!

3. Механизъм за позитивни взаимоотношения

Предполагам всеки ще се съгласи с един странен парадокс:

Благодарение на технологията, ние никога не сме били по-свързани помежду си. В същото време, чувството за самота е продобило чудовищни размери, още повече при наличие на социална изолация.

В статия на Харвард Бизнес Ревю, ефектите на самотата са сравнени с рисковете да изпушиш 15 цигари на ден!

Сериозни проучвания твърдят, че самотата е най-вече разпространена в области с преобладаваща употреба на социалните мрежи.

Трудно е да предизвикаме дори и минимален процес на промяна, когато сме изолирани.

Заобграждането с подходящи хора, които са посветени на твоя напредък ще създаде условия за още по-голям прогрес.

Един от любимите ми автори – Джон Максуел, сподели скоро по Instagram:

„Никой значим успех не е постигнат от сам човек. Погледни под повърхността и ще разбереш, че всички на пръв поглед индивидуални действия, представляват всъщност екипни действия.”

Заобгради се с подходящи и подкрепящи хора, които вярват в твоя успех. Изолирай се от негативните. Не можеш да успееш сам.

А сега… нека да предложа решение, което ще ни помогне да поставим добра основа за пътешествието през предизвикателствата на твоето минало: три конкретни действия, които можеш да попълниш на следващата страница:

Действие 1: Дефинирай желания краен резултат за твоите взаимоотношения, здраве, кариера и свободно време;

Действие 2: Изберете прост за приложение механизъм за фокус върху процесите — от ежедневния фокус настъпват промените! (Попълни “Картата на успеха” на следващата страница, която ползваме от години за тази цел);

Действие 3: Състави списък с хората, на които ще поставяш граници;

Действие 4: Състави списък с хората, с които ще се заобградиш.

☞ Попълни Пътна карта 1, за да създадеш нови процеси на промяна в живота си!

Стари реакции на предишни конфликти, предразсъдъци или просто цинично отношение към ежедневни ситуации и поведението на другите хора, влизат в категорията на травмите и негативните вярвания.

Ако вярваш най-лошото за настоящите ситуации, повече от вероятно е умът ти да започне да търси аргументи, че това е наистина така.

Миналото си е минало, но какво ще кажеш, ако преодолееш раните, които се активират в настоящето? Именно това е и целта на тази програма.

В отношението към миналите ситуации се крие ключът към успех в настоящето и ще ти покажа как това може да се случи по- ефективно.

На първо място – положи целенасочени усилия за осъзнаване и преодоляване на своите минали негативни преживявания.

Онова, което НЕ знаеш, може да разруши плановете ти!

Твоите неизразени вътрешни наранявания могат да доведат до обвинение, неразбиране и проекции; да те предизвикат да гледаш в неправилната посока.

Ако си попаднал в клопката на миналото, без значение колко се променят хората и ситуациите, ти все още ще продължаваш да задържаш субективните си представи за тях.

Ще започнем с област, която вероятно е била оставена на заден план, тъй като често остава пренебрегната.

Става въпрос за това да извършим ревизия на нашите лични ценности и вярвания.

В психологичната и популярната литература ценнностите представляват нещата, които вярваш за себе си, за другите, за своята работа и живота като цяло.

В повечето случаи (освен ако не действаш против себе си) твоето поведение отразява вярванията ти и когато действаш според вътрешните си ценности, ти се чувстваш добре.

Разбира се, това не означава, че тези лични ценности са полезни за теб и околните.

Ако например вярваш, че когато изразяваш гнева си и викаш на другите, те чуват по-добре, можеш да установиш, че дори приятелите започват да те избягват.

Това са едни от най-очевидните външни проявления и изражения на травмите за хората около теб.

Първоначално може и да не забележиш, че твоите вътрешни ценности и вярвания са възможната причина в една такава ситуация, но след внимателен анализ да се окаже, че това вярване за теб самия, ти пречи да се развиваш пълноценно.

Ти имаш вътрешен двигател от вярвания, както в положителен, така и в отрицателен план.

В положителен план, ти се водиш от твоя индивидуален комплект с мотивационни особености и положителните формиращи влияния в твоя живот.

В негативен – от твоя натрупан негативен опит и преживени травми.

Ако искаме бъдем свободни от тези негативни минали преживявания, е необходимо първо да осъзнаем кои са били формиращите влияния в живота ни и по какъв начин те са оказали влияние върху начина, по който функционираме като индивиди.

Повече за формиращите влияние, как можем да ги осъзнаем и да изработим стратегия за подобрение, може да намерите в програмата “Открий и реализирай мисията на живота си”.

Само позитивно мислене обаче не е достатъчно!

Необходимо е да бъдем по-наясно какви са нашите настоящи ценности и по какъв начин те ни повлияват както в положителен, така и в негативен план.

Нивото на вътрешна свобода, което ще преживеем (както и реализацията на нашата мисия), зависят от способността ни да регистрираме подсъзнателните ни вярвания и да ги преформулираме така, че те да отразяват мисията на нашия живот.

Не забравяйте, че всеки един от нас носи своя “емоционален багаж“ от миналото.
Освен това, ключово необходимо е твоите ценности да бъдат конструирани по такъв начин, така че да бъдат функция на житейската ни мисия, а не да противоречат на нея.

На следващата страница ще намериш прост въпросник, който ще ти помогне да провокираш своите лични вярвания.

Ето някои примери за преформулиране на ценностите, ако те се намират в дисинхрон с мисията на твоя живот:

Пример А:
Негативно вярване: „Нямам време.“
Резултат: Не извършвам важни неща от ежедневието.
Преформулирана ценност: Отговорност
Цел, съобразена с преформулираната ценност: „Ще се придържам към най- важните приоритети в живота си, осъзнавайки лимитите на времето.“

Пример Б:
Негативно вярване: „Няма нужда да бързам. Важно е все пак да стигна.“
Резултат: Системно закъснение
Преформулирана ценност: Доверие
Цел, съобразена с преформулираната ценност: „Ще се стремя да бъда човек, на който другите могат да разчитат.“

Пример В:
Негативно вярване: „Отлагането на задачи ме кара да правя нещата с повече вътрешен мир.“
Резултат: Отлагане дори и на най-важните ежедневни задачи.
Преформулирана ценност: Решителност
Цел, съобразена с преформулираната ценност: „Осъзнавайки, че отлагането разрушава самочувствието ми, ще върша нещата веднага, на момента.

Идеята е да настроиш мислите си по такъв начин, че да промените твоите вярвания за личните ти ситуации.

Всяка промяна е огромно предизвикателство. В началото може и да не е много приятно, но с времето емоциите ще последват твоите решения!

Запитай себе си:

Задай си следните три въпроса, използвайки списъка с примерни ценности от Пътна карта 2, като помощно средство:

• Кои са онези мои лични ценности, които вече ме придвижват към изпълнение на моята мисия?
• Кои мои лични ценнности/вярвания е възможно да предизвикват негативно поведение от моя страна?
• Как мога да преформулирам ценностите и вярванията ми за хора/ ситуации/и живота като цяло, така че да ме придвижат напред към реализацията на моята лична мисия?

Колкото повече са негативните преживявания от миналото, толкова по-вероятно е тези тъмни сенки да протягат костеливите си ръце и в настоящето.

Както физическите, така и емоционалните травми оставят своя отпечатък върху нашето поведение и взаимоотношенията ни с другите.

По дефиниция травмата включва не само събитието, а и отклика към него.

Травмата е нещо повече от криза.Тя засяга твоите емоции по неимоверен начин.

Това емоционално разклащане причинява несгурност, тъй като твоето личностно “убежище” бива разтърсено.

„Травма“ (от гръцки рана – неспособност да се справиш сам).

Физическата травма е състояние на тялото, при което определени части са повлияни до такава степен, че естествените съпротивителни сили на организма не могат да се справят без наличието на външна помощ.

По същия начин, емоционалната травма може да повлияе върху мозъчната дейност и да засегне психологичните процеси до степен, в която за теб да бъде изключително трудно да се справиш сам.

Емоционалната травма те кара да се чувстваш наранен и тъжен, липсва ти нормалното усещане за сигурност и доверие.

Тя засяга вярванията за теб, другите, ситуациите и живота като цяло.

Какви процеси се активират след травма?

Твоят мозък променя начина, по който се процесира информацията.

Засегната е интерпретацията на събитията, които настъпват около теб.

Засегнато е също доверието – ако травмата е причинена от човек, това почти неминуемо засяга способността ни да се доверяваме на другите, дори и на най-добронамерените около нас.

Раната, причинена от травма, може да причини състояние, наречено
посттравматичен стрес.

Това състояние не е единствено психологичен отклик, то засяга биохимичните процеси в мозъка (понякога дори за дълги години). Травмиращите събития могат буквално да ни оставят в постоянно състояние на стрес.

Ето някои от симптомите:
• гневни реакции при напомнящи събития;
• възкресяване на спомените;
• нереални мечти;
• проблеми с паметта;
• панически атаки;
• фобии;
• хипервентилация;
• зависимости и др.

Травмата причинява видоизменения в мозъка – тя предизвиква когнитивно и емоционално объркване, а интерпретацията на събитията е сякаш гледана през замъглено стъкло.

Налице са също така, три вида травма:

Инцидентна травма — травмиращото събитие е настъпило веднъж;

Хронична травма — травмиращото събитие има теденцията да се повтаря, като например, необяснимо повтарящо се счупване на крака. Често това може да бъде в резултат на множество вътрешни процеси;

Комплексна травма — трудно разпознаваема и има нужда от по-сериозен психологичен и физиологичен анализ.

Нека сега да направим първото (и сравнително лесно) упражнение, което ще ни помогне да разберем по-адекватно процеса, настъпващ при травмиращи събития.

На Пътна карта 4 най-вляво посочете 3 до 7 преживени травми от миналото, като зауба за взаимоотношения, катастрофи, заболяване, насилие, отхвърляне, финансов провал и др.

Във втората колонка посочете действията, които зависят от вас да предприемете, за да намалите ефекта на трвмите;

В третата колонка посочете действията и външните обстоятелства, които НЕ зависят от вас.

По този начин ще успеете да визуализирате процеса и ще разберете какво реално може да се направи в по-трудни ситуации, както и към какво следва да се адаптирате, тъй като е възможно тези обстоятелства да се оказват източник на огромно вътрешно напрежение.

За да разберем по-добре травмата, е необходимо да се
запознаем с нейните ключови характеристики:

1. Травмата е обсебваща. Тя засяга всички области от живота ни; има склонността да нахлува в нашия свят, да ни кара да интерпретираме реалността погрешно и да се усещаме зависими от нея. Емоциите, които съпътстват този процес са натрупан гняв, тъга, страх и безпокойство;

2. Травмата е индивидуална и може да ни се отрази по строго определен, специфичен за нас начин, който изисква по-специално наблюдение и индивидуална работа с психотерапевт (специалист по травмите).

Ето някои от най-характерните индивидуални вярвания, които може да се създадат:

– Силно наранено доверие;
– Светът е опасно място за живеене;
– Възприятие за слабост и др.

3. Травмата е непредвидима. Често не зависи от нашите усилия — например внезапна катастрофа, наводнение, бедствия и т.н.) В резултат от това, можем циклично да преживяваме кошмари, склонност към стряскане, защитно поведение и др.;

4. Травмата е активираща (Тя има склонността да възбужда определени процеси, които са настъпили в миналото и да ги привлича в реалността. Всяка нова травма има склонността да активира старите и дори да увеличава техния ефект.

Например — възкресяване на спомени, проблясъци от миналото, вина, избягване на събития, които напомнят за травмата, опит да не се мисли за травмиращото събитие);

5. Травмата е затихваща. С времето емоциите утихват, но рядко умират напълно. Налице остават вътрешни процеси, които могат да ни причинят сериозни проблеми, ако не съумеем да се освободим от тях. Вследствие на преживяното у нас трайно се установяват тенденции, като: самообвинение за случилото се, приповдигнати чувства, усещане за надвиснала опасност, намалено сексуално желание и др.

Вследствие на преживяната травма, ние започваме да превеждаме реалността през онова, което ни се е случило!

В зависимост от степента на преживените минали ситуации е възможно да се активира и състояние на посттравматичен стрес.

Ето някои негови характеристики:

• Възкресяване на спомени;
• Травматични сънища;
• Проблеми с паметта;
• Постоянно събиране на факти и информация;
• Злоупотреба със субстанции;
• Лесна ранимост и раздразнителност.

Попълнете пътната карта по-долу, за да идентифицирате степента на ефектите от травмата върху живота ви. Съществуват три категории в тази посока:

Категория А има за цел да определи възможното наличие на постравматичен стрес, възникнал вследствие на смъртна опасност, която сте преживяли;

Категория B включва определени събития на нараняване;

Категория C е по-скоро инцидентна травма с не толкова сериозни последствия.

За твое успокоение, искам да споделя, че половината до две трети от засегнатите обикновено се справят с травмите. Те оценяват по-добре живота, близките взаимоотношения и се чувстват по-силни.

Но… как е възможно да се възстановим след травма?

Най-важното: Започни, поглеждайки на травмиращото събитие като на предизвикателство, не като на непреодолим проблем.

Настрой се позитивно.

Заобиколи се с подкрепящи хора.

Независимо дали животът ти е повлиян от изневяра, изоставяне, загуба на близък, домашно насилие, отхвърляне от другите или нещо друго, ти можеш да се справиш.

Знаеш ли?

Не можеш да направиш нищо, за да върнеш миналото.

Но… можеш да поработиш върху своите собствени реакции и възприятия, породени от миналите събития.

В следващите стъпки ще навлизаме още по-надълбоко в проблематиката и ще ти предложа множество практични идеи за преодоляване на травмиращите прояви от миналото.

Добре дошли в скрития свят на мозъчната дейност, като днес почти никой не си задава въпроса:

Как травмите влиият върху мозъчната дейност?

Освен, ако не сте лекари, любители на анатомията или любопитни за света на висшата нервна дейност, чувствайте се официално поканени в клуба!

Нека сме честни, наистина са единици онези, които се опитват да си отговорят на въпроса по какъв начин нашите травматични преживявания от миналото се опитват да повлияят настоящото ни поведение (и още по-малко – мозъка ни).

Преживените наранявания (особено, когато става въпрос за катастрофи, сериозни болести, насилие или загуба на скъп за нас човек) имат способността да ни натъжат, да предизвикат страх или да ни накарат да действаме прекалено защитно.

Какво знаем до момента за ефектите на травмата върху висшата нервна дейност?
Нека да поговорим за травмата и мозъка!

Също, за лимбичната система и затова по какъв начин нейните основни части са засегнати в резултат на преживяна травма…

Освен нашата психика, травмата засяга и физиката, включително цялостното състояние на имунната ни система!

Покачването на хормоните адреналин, норадреналин и кортизол обикновено кара тялото ни да се намира в състояние на непрекъснат стрес, предизвиквайки го да премине в защитен режим и да се създадат ситуации, които не съществуват на практика.

Тялото ни реагира сякаш тази въображаема ситуация отново се намира там!

За да не ви карам да се прозявате при по-подробното описване на основните части на лимбичната система, ще ги споделя кратко и ясно, но за повече подробности, изгледайте видеото.

Таламусът – възприема идващата информация чрез петте сетива (зрение, слух, обоняние, допир, вкус), като след това я предава на останалите части от мозъка за преработка.

Хипоталамусът – нарича се „мозък на лимбичната система“, тъй като изпраща различни химични посланници в отговор на стимулацията. Всъщност именно тази част активира емоционалните сигнали.

Хипокампусът – интерпретира и контролира емоционалните сигнали, като след това ги насочва към онези части, които контролират поведението.

Амигдала – тази част е отговорна за скениране и интерпретация на настоящите събития и стимули, идващи от външната среда, като в същото време запомня като своеобразен „хард диск“ всички минали събития.

Нека сега да опишем кои са основните характеристики на лявата и дясната мозъчна хемисфера, тъй като травмата затруднява нормалното взаимодействие между тях.

Двете мозъчни хемисфери изпълняват строго определени функции, различаващи се една от друга. Някои хора използват повече лявата част на мозъка, други – дясната, а при трети, този процес е смесен.

Полът също има значение за използването на лявата или дясната хемисфера на база на стимулите, идващи от външната среда. Това е една от причините, поради които мъжете са по-логични, а жените – по-емоционални!

Травмата и лявата мозъчна хемисфера

Лявата страна е аналитична (има способността да анализира събитията, които ни се случват), праволинейна, вербална, рационална и ориентирана към целите. Тя съдържа също нашите вярвания, ценности и очаквания.

Лявата мозъчна хемисфера има склонността да потиска дясната (ориентирана повече към емоциите). Тя се справя по-трудно с травмата, „замразява“ мисловния процес. При преживяна травма, преводът на настоящите събития се провежда на база емоции, а не на основата на логичните процеси. Важно е да се
отбележи, че тя контролира също езика и уменията за четене.

Травмата и дясната мозъчна хемисфера

От друга страна, дясната мозъчна хемисфера е спонтанна, емоционална, интуитивна, невербална, визуална и артистична!

Тя има способността да съхранява спомените като албум със снимки, стимулира ни да мечтаем и да се вдъхновяваме.

При възникване на травма, тя става свръхсензитивна. Тя има способността да подава сигнали и да алармира.

Именно тази нейна характеристика задвижва емоционални процеси, като например гняв, страх и мъка. Тя ни предупреждава, че нещо се случва и следва да се предприемат защитни действия.

Хипокампусът се свива, паметта е засегната, а способността на главния мозък да преодолее тези фактори намалява, намаляват и основните мозъчни функции.

Дясната хемисфера реагира по същия начин, както и повредената аларма на автомобил. На колко от вас се е случвало да минете покрай автомобил и да активирате по невнимание алармената му система? Не съществува реална опасност, но алармата подава погрешен сигнал.

Същото се случва при преживяна травма – дясната страна може да подава фалшиви емоционални сигнали! Адреналиновите жлези освобождават хормоните адреналин, васопресин и норадреналин, които преминават през кръвното налягане и предизвикват сърцето ни да бие учестено.

Тогава дори елементарни събития от ежедневието могат да се превърнат в огромни стресори за теб. Е, предполагам, че ако сте имали търпението да прочетете тази статия до края, вече сте доста по-наясно с онова, което настъпва в нашия мозък, когато сме преживяли травмиращи събития.

За да успеем да преживеем миналите наранявания ефективно, е необходимо да визуализираме процеса, както и влиянието, което отделните травмиращи събития са имали върху нашия живот.

Ето един примерна история на преживени травми (можеш да направиш същата за себе си):

Да направиш подобна хронология означава да проявиш емоционална зрялост.

Емоционалната отговорност насърчава яснотата, смелостта и личностното израстване. Тя насърчава поемането на отговорност за самия себе си, т.е. „аз ще се погрижа за собствените си емоционални проблеми, настроения и решения.“

Поемането на емоционална отговорност ни помага да спрем да обвиняваме другите, но да потърсим отговорите за решаване на проблемите у себе си, дори и когато ситуациите или хората около нас са неперфектни, или дори нараняващи.

Основните ни две цели в тази посока са:

1. Да визуализираме хронологията на нашите травми;
2. Да идентифицираме някои от най-важните събития, които ги пораждат.

Моля да разпечатате въпросника от пътна карта по-долу, който ще ползваме, за да изготвим своя собствена хронология на травмите.

Травмата не е инцидентен случай, а поредица от събития, като именно тази поредица активира болката към днешна дата!

Времето заглушава болката, но нашият емоционален отклик може да остане непроменен. Поради тази причина, искам да предложа две основни ползи от изготвянето на хронология на травмите:

1. Установяват се най-значимите събития в живота ни, съдействали за появата на травма;

2. Идентифицира се силата, с която те са повлияли живота ни. Когато нарисуваме картината на нашия живот, ние съумяваме да излезем от нея и да се видим отстрани.

Огледалата ни помагат да разберем какво всъщност представляваме. Повечето хора са импулсивни и не осъзнават онова, което им се е случило. Записването на твоя собствена история ти помага да разбереш самия себе си.

Какво можем да включим в хронологията?
• травми, съпътстващи раждането;
• загуби на близки;
• катастрофи;
• бедствия;
• болести;
• злоупотреби;
• наранявания;
• вкл. неутрални събития с цел идентифициране на неподозирани травми.

Опишете също събития, които са ви повлияли пряко и такива, които са повлияли чрез загуба на други хора. Може да използвате снимки, картини и символи!

Правете паузи между отделните периоди и се фокусирайте върху отделни фрагменти от живота. Не оставяйте упражнението недовършено. След изготвяне на хронологията се запитайте:

• Кои събития изглеждат най-значими, докато разглеждате линията?
• Кои бяха най-трудните моменти на твоя живот?
• Кои ценни уроци извлече вследствие на преживяната травма?
• Кои спомени са все още живи в теб?
• Използвайте следното ефективно упражнение: провеждане на разговор със самите себе си, връщайки се в момента от настъпването на травмата, като кажете на колко сте години, какво се е случило и как бихте утешили себе си в настоящия момент, когато сте възрастен.

Важно: Ако всичко това е твърде болезнено, потърсете помощта на специалист. Познавам хора, за които спомените се оказват изключително травмиращи и не е подходящо да преминават този път сами.

В тази стъпка ще се научим да разпознаваме какво представляват “спусъците” или т. нар. тригъри.

“Спусъкът” в психологията представлява напомняне за минала
травма.

Тези напомняния се задействат чрез натискане на сетивен или емоционален бутон.

Тъй като става въпрос за субективни понятия, различните школи се опитват да предложат различни дефиниции на този сложен психологичен и биохимичен процес.

Обикновено представям на клиентите ми спусъците, като съвкупност от две неща:

1. Ситуации, в които се оказваме;

2. Натискане на определени сетивни бутони (5-те сетива) или емоционални бутони (заспалите ни в следствие на преживяна травма емоции).

Всъщност, всичко това е практичен език, с който се опитвам да обясня на масовия потребител термина посттравматичен стрес (PTSD). Опитах да опростя още повече целия процес, като събрах всичко на инфографиката, намираща се по-горе. Правете разлика между ситуациите и действието, чрез което те задействат тези сетивни бутони.

Сетивните бутони попадат в 6 категории: вкус, допир, мирис, зрение, слух и емоционални състояния.

От друга страна ситуациите са външни обстоятелства, като спорове, край на взаимоотношение, празници, срещи, гледане на филми и т.н. Те могат да заемат най-различна форма.

Спусъците причиняват емоционална реакция още преди човек да осъзнае защо възниква дадена емоция. Дори, когато контекстът е различен, ние го интерпретираме като нястоящо събитие.

Поради тази причина, спри и попитай себе си:

В какви ситуации се оказваш? Какво се случва около теб? Какви видове емоции преживяваш? Какви мисли ти минават през ума?

По-долу искам да предложа един ценен инструмент, който ще ви помогне да научите как да идентифицирате емоционалните си бутони. Нарича се… кълбото на емоциите и е разработено от д-р Норман Райт, експерт по справяне с психичните травми, чийто материали ползвам вече от 15 години.

Ето го:

Как да го използваме? Първо е важно да разберем, че всички имаме тенденцията да отричаме нашите емоции и да ги насочваме към себе си или към другите.

Всеки път, когато не се чувстваме добре, можем да погледнем кълбото на емоциите и да насочим вниманието си първо към центъра. Това ще ни помогне да отчетем склонността си към отричане!

Второ, нека погледнем пълния списък с негативни емоции, като след това се запитаме какво точно се случва вътре в нас. Важно е да назовем какво чувстваме и да го признаем.

Трето, да си зададем въпроса какво действие ще предприемем сега, за да не бъдем подвластни на тези емоции:

• да правим физически упражнения;
• да поговорим с някой;
• да си пуснем музика;
• да излезем навън…

Можете, също така, да използвате инфограмата на следващата страница, за да изберете примерна ситуация, описвайки кои са сетивните и/или емоционалнибутони, които се задействат в настоящето. Вижте видеото за повече подробности и използвайте пътната карта по-долу.

Става наистина вълнуващо, защото сега ще се опитаме да
съберем целият описан до момента процес на две страници.

Ще си позволя да споделя с теб моята собствена система за работа с хора, преживели травма, извлечена от когнитивно- поведенческата терапия и личните ми срещи с двойки, преживели изневяра.

Нека да вземем за пример Стефан (произволно име, нямам предвид никой конкретно от клиентите ми). Стефан преживя неописуема травма, когато неговата собствена съпруга Ния взе решение да го изостави и да свърже живота си с друг.

За щастие, Ния дойде на себе си и помоли за втори шанс.

Първоначално Стефан прие ентусиазирано, но после установи, че се бори циклично с недоверие, въпреки старанията на Ния да бъде напълно прозрачна, да споделя къде се намира и да осигури пълен достъп до своите мобилни устройства.

Стефан установи, че често си представя Ния с друг и му е трудно да забрави случилото се. Травмиращото преживяване непрекъснато възкресяваше старите спомени. За да можем да визуализираме процеса, изработихме следната диаграма:

Нарекохме отключващите събития „турболенция“, а правилната перспектива за реалността – „командно табло“.

Основната ни цел беше Стефан да разбере разликата между емоциите, породени от миналите събития и фактите на настоящата реалност.

Заедно съставихме поведенческо-когнитивен план на промяна, който включваше:

• Написването на категорично писмо от страна на Ния до нейния любовник за приключване на връзката;
• Пълна прозрачност от страна на Ния;
• Стефан ще преустанови натякването и обвиненията за минали ситуаци;

Всеки път, когато се появеше активиращо миналите емоции събитие, Стефан щеше да си зададе няколко въпроса:

– Какво точно чувствам?
– Емоцията свързана ли е с миналото или с настоящето?
– Има ли в настоящата действителност действия от страна на Ния, които съдействат за активирането на това чувство?
– Простих ли за миналите действия, извършени спрямо мен?
– Опитвам ли се да накарам другата страна да “изкупи” вината си?
– Кои са травмите от миналото, които ми пречат да интерпретирам реалността по адекватен начин?

Ето процесът, систематизиран за теб:

Използвай следващата пътна карта и инструкциите във видеото, за да обобщиш всичко, което засегнахме до този момент:

Преди доста време индийският лидер Махтма Ганди заяви
следното:

“Слабият не може да прости. Прошката е качество на силния”.

Знам, че често даваме тази мисъл за пример.

В същото време се срещам с хора, на които е трудно да бъдат силни по този начин.

След разговорите ми с тях за травми, преживени от миналото, за тях става изключително болезнено, когато в съзнанието им изплува мисълта за конкретен човек, който ги е наранил:

• Приятел, който ги е изоставил…
• Присмехът на някой след преживян провал…
• Прекалено изискваща майка в детските години…
• и дори… преживяно насилие от бащата.

При болезненото споменаване на тази личност, някои от клиентите ми присвиват очи от преживяната болка, която сякаш още стои там и е замръзнала през годините.

Неизцелена.

Болката излиза наяве именно в един такъв критичен момент, когато настъпят моменти на конфликт, взаимно нараняване и разочарование в семейните отношения.

Независимо колко травми са преживени в миналото, искането и даването на прошка може да изиграе решаваща роля за възстановяване на взаимоотношението.

Какво всъщност представлява прошката?

Прошката е решението да се откажеш от отмъщение, възмездие или негативни мисли към провинилия се, за да се освободиш от твоите вътрешни рани, гнева и желанието за отмъщение.

Този процес е свързан повече с теб, отколкото с другия. Важно е това да бъде осъзнато, защото ми се е случвало неведнъж да задам въпроса:

“Готов ли си да простиш на баща си?” И да получа следния отговор:

“Не мога…”

Всъщност, в осъзнаването на ползата да простиш е разковничето.

Освобождаването на прошка носи изцеление и възстановяване на вътрешния мир.

Освобождаването на прошка може да помогне за постигане на помирение между двама души. Само освобождаването на прошка може да даде нов шанс на едно взаимоотношение.

Какво не е прошката?

Прошката не е да забравиш, да оправдаваш или да подкрепяш несправедливостта.

Тъй като в някои случаи става дума за риск или невъзможност, прошката не винаги включва помирение;

Прошката не винаги идва бързо.Това е процес, който отнема време.

Как да се справим с емоционалната болка, когато усетим, че ни е трудно да простим:

а.) Взимай решения, когато си емоционално неутрален – не позволявай на гняв, страх и др. емоции да те подтикнат към взимане на погрешно решение;

б.) Нека решенията да бъдат обмисляни в контекста на целия ти живот;

в.) Търси съвет от опитни хора в областта, в която преживяваш криза;

г.) Научи се от грешките си;

д.) Осъзнай, че няма възстановяване на междуличностни конфликти без прошка и желание да разбереш гледната точка на другия.

А сега, нека да споделя шест стъпки към търсене на прошка, които научих от д-р Ричард Маркс:

• Признай, че направеното от теб е било погрешно и нараняващо;
• Опитай се да проявиш разбиране/съчувствие относно причинената от теб болка;
• Поеми отговорност за действията си и ако е необходимо, компенсирай другия;
• Дай уверение на партньора си, че това няма да се повтори;
• Извини се и помоли за прошка;
• Прости сам/а на себе си.

Ето и шест стъпки към даване на прошка според д-р Маркс;

• Признай болката и гнева си. Позволи си да се почувстваш неуважен;
• Бъди конкретен/а относно бъдещите очаквания и граници;
• Откажи се от правото си „да си върнеш“, но настоявай да бъдеш третиран/а по-добре в бъдеще;
• Откажи се от обвиненията, презрението и негативизма към партньора си;
• Изрази своето действие на прошка към партньора си;
• Работи за помирение (когато това е безопасно за теб); Искането и даването на прошка принадлежат за силните!

Планът се намира на следващата страница и е със свободен текст, като може да го адаптирате изцяло към собствените си нужди, предпочитания и темперамент!

Ето и някои общи насоки за подобрение. Преди всичко не забравяй, че можем да преодолеем и най-силната вътрешна болка:

• Свържи се с други;
• Обяви война на повторните преживявания;
• Овладей защитните си механизми и склоността да се търси виновен;
• Избягвай генерални заключения (Всички мъже са еднакви например);
• Освободи прошка, дори и другият да не я заслужава, тъй като това е действие, което правиш най-вече заради себе си.

Повечето хора рядко мислят за вътрешния си свят. Те действат по-скоро импулсивно или прехвърлят болката си върху някой друг, когато почувстват неудовлетворение.

Бързите, реактивни процеси не им позволяват да спрат за момент, да разберат какво изпитват и да действат реактивно. За тях насилственото неудовлетворение е задължителен стимул за действие.

Други се усещат объркани и неуверени, когато се изправят пред света на болезнените преживявания. Обиковено те потискат чувствата си, затварят се, ескалират или ги задушават в различни видове пристрастявания, като алкохол, наркотици или хазарт.

Освобождаването от болката чрез признаване на болката е нещо, което може да бъде научено, дори и да не ти идва естествено. Ако искаме да се радваме на пълноценни отношения, изразяването на онова, което чувстваме, е от първостепенна важност!

Когато моите клиенти споделят за често атакуващи ги натрапчиви мисли, неминуемо споделям с тях една мисъл на Малахи МакКорт:

“Разочарование означава да приемеш отрова, а да очакваш да умре някой друг”.

В психологията разочарование е, когато изпитваме негативни чувства към друг човек или място, поради реална или въображаема преживяна несправедливост.

Основната причина да се оказва толкова трудно да се избавим от чувствата на разочарование и обида е факта, че сме заобиколени от хора, които непрекъснато ни дават съвети какво да направим.

Ето някои от тях:

“Стъпи върху него”;
“Остави го да си отиде”;
“Забрави го” или пък…
“Това е вече в миналото”.

Ние приемаме тези сигнали за чиста монета и започваме да правим следното:

• игнорираме натрапчивите мисли;
• борим се с натрапчивите мисли;
• заключваме натрапчивите мисли;
• отричаме натрапчивите мисли;
• забравяме натрапчивите мисли. Но… нищо не се случва!

Единственият начин да се справим с нашите разочарования от миналото е да ги посрещнем лице в лице, да ги признаем, почувстваме и да се изцелим от тях.

Разбира се, това не става автоматично и е процес, а също ще изисква огромна доза фокус, посвещение и сила на волята.

Не можем да очакваме, че ще се изцелим от натрапчивите ни спомени веднъж завинаги и те повече няма да ни преследват.

По-важното е да признаем, че мислите и емоциите ще продължат да се проявяват (особено, ако се окажете в други подобни ситуации), но е необходимо да се изработи механизъм за справяне със спусъците (виж стъпка 7).

Наричам този процес “Навигиране през турболенцията”, защото онова, което се случва, наподобява до голяма степен пътуването на самолет.

Представете си, че сте пилот на задокеански полет, когато внезапно се оказвате в силна турболенция. Червената лампа на борда започва да свети, а пътниците са притеснени.

Добрият пилот знае как да навигира през турболенците и да се вглежда преди всичко в показателите на командното табло, вместо да отчита само метеорологичните условия.

Нашите емоционални преживявания, предизвикани от травма или постравматичен стрес, до голяма степен наподобяват подобно пътуване със самолет.

За да можем да приземим самолета успешно, ние трябва да се научим да навигираме през турболенциите на нашите емоционални и сетивни спусъци.

Тайната се намира в това всеки път, когато бутоните ни се окажат натиснати, да съумеем да излезем извън ограниченията на ситуацията и да си зададем три ключови въпроса:

“Какво се случва?”
“Защо се случва?”
“Какво мога да предприема?”

Още по-подробна информация можете да намерите в курса “Спокоен”.
Вследствие на овладяването на първичната емоция, вторичните преживявания са по-слаби и така, докато изчезнат частично или напълно, както е показано на графиката:

EMDR е интегративен подход, който обаче предлага и уникални елементи, които не се срещат в други видове терапии.

Методът помага да се подобри състоянието ни не като се изтрие миналото, а като се преработи и десензитизира травмата, след което тя се превръща в обикновен спомен, който не причинява страдание и не оказва трайно въздействие върху емоционалното, социално и поведенческо функциониране на личността.

Подходът е един от малкото, които са официално признати от “Световната здравна организация” и горещо препоръчвам да се свържете със сертифициран психотерапевт, който да ви прекара през процеса на десензитиране лично.

Упражненията от видеото са споделени информативно поради различната ми школа на подготовка (когнитивно-поведенческа) и след консултация с EMDR-терапевт.