Свързан отново

“Животът е взаимоотношения. Всичко останало е само детайл.”

Почти всичко, което правим в живота, се крепи на взаимоотношения. Не можем да избягаме от тях.

Ето защо посветих над двадесет години от живота си да помагам на семейства, за да подобрят своите най-близки взаимоотношения.

Най-големият ми учител в живота са тези хора и техните истории, а аз се превърнах в техен носител на мира у дома.

Научих много за хората.

В същото време, в личния ми живот, някои от приятелствата ми бяха непрекъснато подлагани на тестове и изпитания.

Загубих приятели, въпреки усилията си да ги запазя.

Независимо от всичко, успях да развия приятелства, които към днешна дата се радват на над 25-годишна история!

Това ме кара да се чувствам богат, че има при кого да отида, приятел, към когото да се обърна и рамо, на което да поплача.

В този нов наръчник ще споделя с теб моите принципи за създаване на трайни взаимоотношения!

Ще ти предложа и 12 пътни карти за преодоляване на ефектите от изолацията.

Моето обещание към теб: Когато преминеш през програмата, ще разполагаш с правилното отношение и подходящите начини за намиране и запазване на твоите приятели!

Ние сме създадени за регулярен, топъл човешки контакт.

Това е нормално.

Предполага се социалното дистанциране да ни запази здрави, но ние се нуждаем не по-малко от социални контакти, за да запазим разума си.

За да се съхраним, повечето от нас вече сме свикнали да използваме за тази цел социалните мрежи, Zoom, Viber и какво ли още не.

Въпреки този факт, е налице огромен парадокс:

Мащабна самота

Колко често се чувстваш самотен?

Все повече проучвания подчертават връзката между социалните мрежи и самотата.

Ако става въпрос за кратко време, ефектите обичайно са положителни.

Но… продължителното взаимодействие със социалните мрежи се оказва един от факторите за преживяване на самота!

Изглежда противоречиво, нали?

Ако имаш щастието да се радваш на топли взаимоотношения у дома, рядко можеш да се окажеш самотен.

При наличие на проблеми с близките хора, най-вероятно срещаш самота, тревожност и дори депресия.

В този видео-курс ще ти помогна да се докоснеш до ДНК-то на взаимоотношенията!

Терминът не е мой, а е въведен от бащата на един от моите ментори, д-р Майкъл
Смоли, от когото научих тези принципи.

За разлика от всичко, което съм правил досега, този път на фокус ще се окажат взаимоотношенията ИЗВЪН семейството и ще си говорим за:

• приятелите;
• поддържането на близост;
• конфликтите;
• заобграждането с подходящи хора;
• дълготрайните взаимоотношения;
• самотата;
• изолацията;
• темпераментите;
• депресията и още!

Изготвих програмата за участниците в нашата програма за личностно развитие “Повече от успешен”.

В него ще намериш информация КАК да:

• подбираш подходящите хора в живота си;
• преустановиш повтарящите се грешки, когато взаимодействаш с хората;
• установиш разбиране за най-обичайните етапи, през които преминава всяко взаимоотношение и как да се придвижиш напред;
• разбереш по-добре личностните си особености и как да ги синхронизираш с тези на другите;
• поддържаш неангажиращи взаимоотношения, от които да черпиш енергия за най-важните и още!

Оценявам желанието ти да се включиш в това вълнуващо плаване към света на взаимотношенията!

Някак си в съвременната култура сме останали с впечатлението,
че доказването пред другите ни носи точки пред тях.

Особено, когато става въпрос за някой, който уважаваме или е уважаван член на обществото.

Ние изтъкваме постиженията си…

Уменията си…

Притежанията си…

Вярваме, че по този начин ще заслужим неговото или нейното възхищение и одобрение.

Вярваме също, че ще бъдем по-добре приети в клуба на останалите, ще се чувстваме обичани и ще споделяме какви приятели имаме.

За съжаление нещата не работят по този начин! Съревнованието с другите не създава близост. Пълноценните взаимоотношения са резултат от: • искреност;

• доверие;
• уязвимост.

За съжаление, добрите приятелства не се градят само с тим- билдинги.

Картината, която се опитвам да ти нарисувам, е вероятно различна от идеята на много гуру-учители в сферата на личностно развитие, издигащи света на бляскавия успех и славата над всичко.

В този свят не можеш да бъдеш слаб.

Не можеш да си уязвим.

И… разбира се, приятелствата в този свят рядко остават дълготрайни.

За съжаление този погрешен модел може да се прехвърли и върху други наши взаимоотношения…

Ако сме „слабата страна“ в едно взаимоотношение, можем да се опитаме да бъдем „силната“ в други и да завършим с небалансирани и неискрени приятелства.

Възможно е да се окажем близки с хора, които да „гледат на нас отгоре“ и да им е трудно да ни оценят. Те обичат да ни съветват и дори да ни използват несъзнателно.

Гледането отгоре не решава проблема, защото другата страна започва да се чувства пренебрегната и да задържа гняв към „силния“ във взаимоотношенията.

Тогава можем да се стремим към съревнование с него/нея, за да докажем, че не сме отдолу, а това изморява.

Звучи ли ви познато?

Ние сме изцяло отговорни затова, че сме позволили да се случи.

За щастие, това състояние е поправимо, когато се проведе честен и открит разговор и се изяснят бъдещите очаквания!

Всяка една от страните е отговорна за своите грешки и от поемането на конкретни ангажименти се определя дали ще се качите на следващото ниво.

Тази атмосфера на споделяне създава близост и дълготрайни взаимоотношения.
Ако сме винаги „силни“ и не споделяме своите нужди, ние не се развиваме и се подготваме за повтарящи се падения.

В същото време, ние се нуждаем от хора около нас, които да ни валидират, насърчават и да ни предизвикват да се променим.

Тези приятели биха били честни с нашите падения, но без да ни обвиняват.

Какво богатство е това!

Взаимоотношенията не се градят на базата на „мерене на мускули“, а на откритост и уязвимост.

Съревнованието отдалечава хората.

Ето някои характеристики, за които можеш да следиш в твоите взаимоотношения с околните:

А. Зрялост. Колко зрели са хората, с които взаимодействаш?
Б. Реалност. Сигурен ли си, че ги познаваш добре в различни ситуации? Открити ли са те с теб? Налага ли ти се да правиш неща, които не искаш, заради тях?
В. Отговорност. По какъв начин действат, когато сгрешат? Извиняват ли се и променят ли поведението си спрямо теб?
Г. Репутация. Какво казват другите за тях?
Д. Отношение. Обвиняват ли хората или обстоятелствата за проблемите си?

Въпроси, които да си зададеш днес:

„Колко уязвим си в твоите взаимоотношения?“

„Колко открити са другите с теб?“

Днес ще споделя с теб кои са петте етапа на взаимоотношенията.

Всяко взаимоотношение преминава през пет предвидими фази на развитие, след което неминуемо се изисква покачване на доверието, за да се повтори цикъла.

Добре е да бъдеш наясно на какъв етап се намират твоите взаимоотношения!

Ето някои въпроси, които да си зададеш в тази посока:

• Кои от тях ме изграждат?
• Кои ме отдалечават от мисията ми в живота?
• На коя фаза се намират?
• Кои от тях се нуждаят от ново ниво на доверие?

Етап 1: Привличане. Получава се естествено привличане към личността, държанието или темперамента на някого.

Етап 2: Сблъсък на идеи. Рано или късно взаимоотношението се оказва в ситуация на разминаване по отношение на дадени концепции или понятия от различен характер.

“Всяка ситуация и конфликт могат да бъдат подобрени значително!”
Ели Голдрат, “Целта”

Необходимата съставка за придвижване към следващото ниво е доверието. Нараненото доверие или наличието на мнителност се оказват задържащи за напредъка фактори. Повечето взаимоотношения се оказват буквално замразени именно в тази фаза.

Приятелство, което не е преминало през теста на доверието, остава на едно по-повърхностно ниво на общуване.

Бягай от хора, които не желаят да изяснят очакванията си с теб (При семейните отношения това е доста по-сложно)!

Етап 3: Коопериране: На този етап двете страни са изяснили очакванията си и са предприели целенасочени усилия да свършат нещо заедно или да си бъдат полезни в определен контекст.

Етап 4: Синергия: Представете си симфоничен оркестър, в който всичко е идеално съчетано и звучи прекрасно. Това е чудесна илюстрация за начина, по който бихме желали да видим нашите приятелства, нали?

Етап 5: Приключване: В най-добрия случай двете страни установяват, че взаимоотношението е изпълнило целта си и се уточняват бъдещите му параметри в зависимост от новите обстоятелства. Не е задължително този етап да бъде свързан с криза.

Дори и да си се радвал на дълготрайно приятелство, определени ситуации могат да поставят взаимоотношенията ви на тест при новите условия.

Споделянето на жилище например, започването на съвместен бизнес, промяната на местоживеене − няма как наличието на тези житейски обстоятелства да не ви засегне.

Още някои принципи, свързани с петте етапа:

✓ Ти можеш да се намираш на различна фаза във всяко едно от твоите взаимоотношения;

✓ Възможно е също някое от взаимоотношенията ти да зацикли и това да задържи развитието ти.

✓ Важно е да си наясно какво е необходимо да предприемш (и какви нови умения ще ти бъдат необходими), за да придвижиш взаимоотношенията си към следващото ниво.

Не е необходимо всяко взаимоотношение да приключва, но може да се смени интензитета на взаимодействие.

Съществуват две крайности в тази посока:

1. Бързо преустановяване на взаимоотношенията;
2. Лиса на изяснени граници и очаквания.

Независимо от етапа, на който се намират твоите взаимоотношения, винаги ще се връщаш времено на етап 2 (сблъсък на идеи), тъй като ще възниква необходимост от повишаване на доверието при изкачване на следващото ниво.

Пример: Сгодените двойки се карат често точно преди брака, поради нуждата от повече сигурност в отношенията им.

Стрес-тестовете на взаимоотношенията не са нещо негативно. Всяко преминаване на криза задълбочава нашите взаимоотношения и повишава доверието. Най-сериозен личностен растеж настъпва тогава, когато едно взаимоотношение премине през състояние на криза и отново се отправи към етапа на привличане!

Въпросът, който следва да си задаваме винаги, е:

“От какво се нуждаем, за да повишим нивото на доверие в нашите взаимоотношения?”

Направете си списък с вашите взаимоотношения, използвайки диаграмата на следващата страница и отбележете фазата, в която те се намират. Опишете какво е необходимо, за да се повиши нивото на доверие за поне три от вашите взаимоотношения.

Това не е съчинено от мен проучване, а официалната статистика за България!
“Националният статистически институт” обяви, че приблизително един милион българи (което прави около 20 процента от пълнолетните) живеят съвсем сами.

С други думи, всеки пети българин е самотен.

Всъщност, има съществена разлика между това да бъдеш сам и да се чувстваш самотен.

Обикновено, всеки от нас има подобни моменти, но изследователите определят чувството на самота като проблематично, ако трае повече от седмица.

Някои типични прояви могат да се окажат следните:

• Чувство за изолация от другите.
Понякога тези усещания могат да бъдат налице, въпреки факта, че човек е заобграден от хора;

• Чувство, че си нежелан;

• Чувството, че другите те отхвърлят.
Онези, които страдат от самота, всъщност копнеят за топъл човешки контакт, но не са в състояние да го осъществят.

Обърни внимание на думичката “усещания”. Става въпрос за чувство, а не за реално състояние!

Самотата, както и отхвърлянето, са състояние на ума и емоциите.

Причини за самотата

Не е ли феноменално как можем да се намираме сред милиарди хора на планетата, но в същото време да се чувстваме толкова самотни? От всички емоции, чувството за самота е най-комплексно, защото изглежда на пръв поглед необяснимо.

Дори напредъкът ни в кариерата може да увеличи интензитета на преживяванията.

Най-честата причина за самотата са преживените негативни събития в миналото, като например: развод, раздяла, смърт, изоставяне, преместване на ново място и мн. др.

Самотата може също да се окаже причина за или произтичаща от състояние на клинична депресия и поради тази причина е добре да сме внимателни.

Някои проучвания (например на Brigham Young University) сравняват ефектите от самотата със зависимостите (алкохол и цигари). Други твърдят, че ако имаме досег със самотен човек, шансът също да се почувстваме самотни се увеличава с 50%!

Феноменът “самота” се намира в обсега на изследване на редица организации през последните десет години, като най-честите свързани с нея рискове са:

• алкохолизъм и употреба на наркотици;
• понижени мозъчни функции;
• антисоциално поведение;
• повишени нива на кортизола и стреса;
• риск от депресивни състояния и дори самоубийство.

Ние сме създадени за взаимоотношения, а не да живеем сами.

Този момент започва още от раждането, когато се утешаваме, сучейки гърдите на нашите майки. Именно в това състояние ние се намираме в най-пълноценното си състояние. Имаме толкова силно усещане за близост, че дори не си и помисляме въпроса: “Кой съм аз всъщност?”

С времето, нашата собствена природа, преживявания и наранявания, формират собствените ни усещания.

В своята книга, “Анатомия на самотата”, авторката Тийл Сван споделя, че усещането за несвързаност представлява най-голямата болка, която можем да преживеем и най-опасното вътрешно състояние!

Тя прави “дисекция” на самотата и я разглежда като съвкупност от три основни елемента (стълбове):

• Отделяне: Всеки човек има склонност към вътрешна фрагментация, в резултат на своето собствено състояние и натрупани преживявания/травми. Това състояние има тенденциите да се задълбочава след всяко преживяно неодобрение и преживяно отхвърляне;

• Срам: Да се срамуваме е дълбоко вградено свойство на вътрешната ни същност, темперамент и преживявания;

• Страх: Тук се има предвид по-скоро вътрешното състояние на тревожност и нашата реакция спрямо въображаема ситация, не реално съществуваща такава.

По какъвто и начин да я погледнем, самотата е съвкупност от множество (често необясними) емоции.

За да съществува самотата, са необходими две неща:

А. Липса на смисъл в дадени взаимоотношения и…
Б. Усещане за себе, когато сме изолирани от другите.

Предполагам, че почти не съществуват хора, които са се почувствали поне в определен момент от своя живот сами и нежелани.

Познавам самотата.

По време на своите тийнейджърски години попаднах в тъмните й ръце и ми бяха необходими дълги години, докато разбера по какъв начин тя е формирала мисленето ми и как мога да я контролирам.

Тъй като се намирах в математическа паралелка, която подготвяше кандидат-студенти за икономическия сектор, се оказах в изключително конкурентна среда.

Всичките ми съученици бяха отдадени на математиката и решаваха от най-сложните задачи, които можете да си представите.

Всички говореха за решаване на задачи и обменяха опит, освен… мен.

Бях решил да кандидатствам в хуманитарна специалност и се чувствах аутсайдер в колектива. И до ден днешен гледам на прекараните години в гимназията като на най-трудните в живота ми, защото ми причиниха чувство за нежеланост.

Интересен за мен беше фактът, че когато след много години се срещнах с някои съученици и ги попитах как са гледали на мен, останах изненадан от техния отговор:

“Всъщност ти беше много приятен и лесен за общуване като съученик”.

Споделям този факт, защото се оказа, че силните чувства на отхвърляне бяха различни от реалността.

От момента, в който го осъзнах, полагам целенасочени усилия да воювам с тези чувства още в момента на тяхната поява.

Ние трябва да обявим война на самотата.

Промяната е възможна, но са необходими доста целенасочени усилия, за да се предизвика желания ефект!

Ето моята лична стратегия за справяне със самотата:

1. Посети група на подкрепа
Установил съм, че когато се заобградиш с приемаща среда и хора, които са готови да те подкрепят, изслушат и коригират с любов, обикновено ще съумееш да изтласкаш негативните усещания за отхвърляне в много кратки срокове. Посети нов курс, ако е необходимо или се посвети на доброволна кауза със загрижени хора. Повече внимание ще обърнем на тази тема в едно от следващите обучения.

2. Настрой ума си, че промяната е възможна
Умствената настройка, конкретно за този проблем, ще отключи необходимите вътрешни ресурси за преодоляването му. Просто е важно наистина да повярваш, че не си сам, дори и да усещаш обратното. Престани да си казваш: “Никой не го е грижа за мен”. В почти всички случаи, това не отговаря на истината.

3. Улови сигналите на чувството за отхвърляне
Както казах, отхвърлянето е чувство. Не става въпрос за факти, а за усещания, които по правило ни подават сигнал, че нещо трябва да се промени.
Какво трябва да се промени в твоя контекст?

Не знам.

Това е въпрос, на който трябва да си отговориш сам.

Започни разговори със себе си, водейки си личен дневник.

Попитай други.

Посети квалифицран психотерапевт.

Направи нещо, но разбери какво трябва да се промени в твоето поведение и перспектива, след което се постарай да не отлагаш повече процеса.

4. Свържи се целенасочено!
Какво ще кажеш, ако вместо да очакваш някой да те потърси, не предприемеш стъпки в тази посока?

Ти се обади!

Направи си списък с потенциални взаимоотношения и предприеми стъпки към тези хора един след друг. Фокусирай се върху това да изградиш по-малко, но по- качествени взаимоотношения, които са минали тестовете на времето.

5. Въвлечи се във физически дейности и труд
Нашето тяло е създадено за движения и ако установим застоял начин на живот, можем да си причиним немалко сериозни здравословни проблеми.

Всяка функция на нашето тяло зависи от движенията, включително психичното ни състояние и усещането за самотност.

Срещал съм дълбоко депресирани клиенти в практиката ми, които нямаха нужда от конкретен съвет или емоционална техника, а от спешно изграждане на навици за движения на тялото.

Ако се чувстваш самотен, раздвижи се. Вземи метлата. Почисти стаята си. А защо не и да направиш нещо за квартала?

Да бъдеш депресиран не е нещо, което можеш да контролираш.

Противно на онова, което много хора си мислят…

По-сериозно депресираните хора рядко биха предприели нещо, за да си помогнат сами. Те страдат под похлупака на своите загуби (или погрешните възприятия спрямо тях).

Рано или късно, всички ще преживеем загуби под една или друга форма. Тази идея напоследък остава потулена зад култа към дълголетието, избягването на болката и позитивното мислене.

Проблемът не е в самите загуби – това е естеството на живота. Проблемът е в самото естество на депресията.

Нека да обясня…

Какво точно се случва, когато си депресиран?

Да разберем депресията не е толкова просто.

Има много видове депресия, всяка със свои собствени причини и проявления.

Всъщност говорим за три вида депресия…

Целта на това обучение не е да даде пълна информация за депресията, а да предложи бързи решения в подобни ситуации.

Първият вид депресия е функция на физическата болест.

Ако си прекарал гнойна ангина например (и дори настинка), разбираш неприятните усещания и негативни емоции, свързани с болестния процес.

Губиш интерес към външния свят.

Искаш да лежиш през повечето време.

Това е естествен защитен механизъм на тялото, който те предизвиква да забавиш темпото, да се отпуснеш и да позволиш на имунната ти система да пребори болестта.

Вторият вид депресия се нарича често ситуативна депресия (реактивна) или накратко – дистимия. Този вид депресия произтича от болезнени събития в живота, които отключват негативните емоции на мъка и тъга.

Дистимия може да възникне при загуба на близък, преживяване на развод или дори при уволнение от работа. Срещал съм хора, които са преживявали това състояние дори и от съвсем безобидни на пръв поглед събития, като скарване с колега например.

Следващият вид депресия обаче не бива да се пренебрегва…

Третият вид депресия се нарича „клинична депресия“ (ендогенна, с други думи – произтичаща от тялото).

Контролните центрове в мозъка функционират независимо от съзнателните мисли и поради тази причина клиничната депресия може да бъде напълно независим процес, който не непременно се управлява от мислите.

Все повече доказателства има, че подобни психични състояния възникват в резултат от дисбаланс в химическите вещества, свързани с контрола върху настроенията.

Именно поради тази причина клиничната депресия е по-скоро физическа болест и е напълно възможно да се налага употреба на медикаменти, които се изписват от психиатър.

Когато попитах един психиатър с име извън страната как мога най-бързо да разбера дали клиентите ми имат клинична депресия, той сподели:

„Попитай ги дали могат да изключат ума си от тъжните мисли!”

Именно липсата на контрол върху мислите е най-вероятният белег, че човек се нуждае от антидепресанти, които да спомогнат за повишаването на серотонина и контролът върху центровете за настроенията в мозъка да се възстанови.

Имайте предвид, че много медицински лица и психиатри не разполагат с необходимото време, за да навлязат в повече детайли за причините и корена на депресията. Те предписват основно лекарства, което при клиничната депресия е крайно необходимо, но най-често засяга само симптомите.

За трайна промяна е необходимо да се достигне до корена на проблема.

Поради тази причина е подходяща практиката да се посети отделно психолог, психотерапевт или подходящ съветник/служител, който чрез помощта на съответния метод (например когнитивно-поведенческа терапия) да съдейства за промяна на перспективата по отношение на заобикалящата болните реалност.

Някои идеи, ако се налага да взаимодействате с депресиран човек:

• Дай да се разбере, че ако той-тя говори, ти ще слушаш;
• Когато той или тя иска да сподели емоции, прояви искрен интерес; • Осигурявай практична помощ без да се оплакваш;
• Бъди внимателен за самоубийствени тенденции;
• Стой във връзка с психиатър или намери такъв;
• Окуражавай без да обвиняваш.

С много посвещение, търпение и в някои случаи – поставяне на ясни граници за посещаване на лекар, тъмната сянка на депресията може да бъде преодоляна.

Най-големият от трите кораба на Христофор Колумб, “Санта Мария”, изследвал крайбрежието на Карибско море, когато екипажът слезнал да празнува на сушата.

След две безсънни нощи, Колумб (който бил останал на кораба) предал руля на кормчията и се отправил към спалното помещение… само за да разбере, че малко след неговото оттегляне, кормчията е направил нещо, което капитанът винаги намирал за недопустимо:

Оставил е само юнгата да наглежда кораба, а рулят е оставен на случайността.

Вероятно много от нас знаем края на историята – корабът се разбива в риф около брега и Колумб е принуден да потопи кораба, оставяйки 39 мъже на брега, които при следващото си идване намира… мъртви.

Каква е връзката на тази история с нашите взаимоотношения?

Някак си с времето започваме да вярваме, че добрите взаимоотношения се случват от само себе си.

Не непременно.

Когато започнем да изграждаме взаимоотношения с някого, ние просто се отправяме на плаване към непозната земя.

По време на плаването е важно да държим руля здраво, защото нашите взаимотношения са изправени пред множество тестове и дори възможни разрушители!

Допускаш ли, че е възможно да вярваш неверни неща за поведението на хората около теб, предизвикан от емоционалните си рани?

Повечето заключения, които правим за хората са субективни. Всички имаме склонността да изваждаме ситуациите от по-пълния им контекст (или да реагираме емоционално) и предварителните нагласи са неизбежни, затова трябва да сме внимателни в преценката си.

Изисква се изключително много зрялост за правилна преценка на хората и ситуациите. Стари реакции на предишни конфликти, предразсъдъци или просто цинично отношение към поведението на другия, влизат в категорията на негативните вярвания.

Ако вярваме най-лошото за другите, повече от вероятно е умът ни да започне
да търси аргументи, че това е наистина така.

Онова, което НЕ знаем или ни убягва като информация относно другите, може
да разруши нашите взаимоотношения!

Неизразените ни вътрешни наранявания могат да доведат до взаимно обвинение и неразбиране; да ни предизвикат да гледаме в неправилната посока.

Според д-р Хауърд Маркман и д-р Скот Стенли съществуват четири разрушители на взаимоотношенията:

• ескалация;
• избягване;
• незачитане;
• негативни вярвания.

Ако си попаднал в подобна клопка, без значение колко се променят околните, ти все още ще продължаваш да държиш субективните си представи за него или нея.

Трудността идва от това, че светът на емоциите е невидим и единственият начин да го опознаем, е като задаваме въпроси.

В емоционалния свят не работят принципите на логиката! Ние сме като слепци, ограничени от собствената ни субективна перспектива, лутащи се в тъмното, с надеждата да открием обективната такава.

Нашата субективна преценка се обуславя от темперамента, опита и образованието ни, травми в миналото, които сме преживели и да си го кажем направо – тъмната страна на личността, характерна за всеки един от нас.

Ако само можехме да осъзнаем този факт, щеше да ни бъде по-лесно да разберем ограниченията при собствената ни преценка и щяхме да се научим да се вслушваме по-добре в перспективата на другите.

Емоциите са изключително полезен сигнал в живота ни, но могат да се окажат и голям предател. Ето защо намирам за изключително зрели хората, които съумяват да се вслушат в предупредителните сигнали на емоциите си и в същото време успяват да ги поставят под съмнение. Ако си се разпознал в подобна ситуация, предлагам ти следното разрешение за справяне с негативните вярвания:

1. Задай въпрос вместо да обвиняваш!
Можеш да попиташ нещо като това: „Знаеш ли, имам чувството, че си ми ядосан
за нещо. Исках да разбера дали това е наистина така.“

2. Предположи по-добрия вариант!
Това значи да избереш да вярваш целенасочено в най-доброто относно поведението на другите, вместо да позволяваш на ума ти да рисува негативни картини.

3. Комуникирай своите чувства!
Ще ти бъде много по-лесно, ако изразиш какво се случва вътре в теб, когато другите действат по начин, който те изнервя. Не нападай, просто извади наяве притесненията си и помоли за разбиране. Преди всичко – положи целенасочени усилия за осъзнаване и преодоляване на своите минали негативни преживявания.

Ние ще успеем да взаимодействаме успешно с околните, когато разбираме личностните им особености и техния уникален темперамент. Тъй като всеки е различен както по отношение на своята индивидуалност, така и на своите мотивационни особености, следва да адаптираме нашия стил на общуване към потребностите и интересите им, а не обратното.

Това би изисквало да научим един напълно нов език.

Личността на човека е резултат и сложна синергия от взаимодействието между различни формиращи влияния, като темперамент, семейна среда, обкръжение, социални фактори, интелект и мн. други.

Хората са много по-сложни създания, отколкото сме си представяли, а поведението им не може да бъде винаги стандартно и предвидимо.

Като психотерапевт държа също да отбележа, че дебатът наследственост и/или среда се намира в публичното пространство от доста време насам.

В продължение на десетилетия, социалните учени спорят дали човешкото поведение е резултат от наследствеността и природните ни особености, или от средата и нашето обкръжение.

Личното ми убеждение (почиващо по-скоро на християнската парадигма) е, че сама по себе си личността не е склонна към вършене на добро. Освен това са налице външни и вътрешни фактори, оказващи влияние върху личността.

По същия начин, както видът на семето определя и онова, в което то ще се превърне в процеса на растежа при неговото взаимодействие с външните фактори, така и първоначалните вътрешни специфики, дизайн и заложби на личността в комбинация с външните формиращи влияния, ще стимулира и поведението в процеса на развитие.

Ето някои от основните външни формиращи фактори, които следва да се вземат предвид:

• Семейна среда и разширено семейство;
• Социална среда;
• Учители, вдъхновители и ментори; • Връстници;
• Медия;
• Масова култура;
• Образование;
• Житейски обстоятелства и др.

Фактът е трудно оспорим – всички тези фактори имат силно влияние върху нас.

Джордж Барна е американски изследовател-социолог, който на базата на своите проучвания твърди, че съществуващите сфери на влияние, като радио, вестници, филми, телевизионни програми, социални мрежи и т.н., не оказват толкова силно влияние върху едно по-малко дете, но след навършването на 16 години, става точно обратното – сферите на влияние имат много по-силно въздействие, отколкото родителите.

Практически невъзможно е тези сфери да не окажат влияние върху философията и начина на мислене на младия човек, освен ако не живее в изолирана област от останалия свят.

Класическият модел на темпераментите обособява човешкото поведение в четири основни категории – сангвиник, холерик, меланхолик и флегматик, като тези категории преливат една в друга с един доминантен темперамент. Когато този уникален темперамент се обедини с външните формиращи влияния, се оформя цялостната личност и нейното поведение.

Всеки човек има свой неповторим и уникален дар/тип поведение, които го
отличават от останалите. Един изключително подходящ и ефективен модел за
поведението на хората е DiSC , разработен от компанията Carlson Learning, предназначена да помогне на другите да разбират по-добре себе си и останалите.

Съществуват още много други модели, които се опитват да анализират
човешкото поведение. Друг модел, който се прилага успешно в сферата на
взаимодействие между хората, е моделът SKOPE , който съм използвал лично при работата ми с двойки преди да сключат брак.

Държа отново да предупредя (и да напомня), че хората са изключително сложни същества, което прави категоризацията трудна, но до голяма степен това отдиференциране ще помогне да разберете по какъв начин те се различават едни от други и как може да откликнем по-пълноценно към техните уникални нужди и особености.

Моделът DiSC ни предлага изключително полезна информация за начина, по
който функционират хората. Тъй като съм си правил теста, мога да споделя
наблюденията си, че е изключително прецизен в своите заключения и помага да
се наблюдават вариациите между съответните темпераменти в цялата им палитра.

Разбирането за този модел би ни помогнало да разберем по-добре и начина, по
който функционират хората, с които взаимодейстаме. Ето в по-опростен вид
вариацията на DiSC – модела.

Два от типовете темпераменти са ориентирани към хората, а други два – към задачите.

По време на това обучение ще станем още по-конкретни, посочвайки характерните особености на всеки един от темпераментите по модела DiSC .

След това ще се опитаме да разберем особеностите на хората около нас и как можем да взаимодействаме с тях по-ефективно.

D – Dominance – Доминиране. Как човек реагира на проблеми и трудности?
I – Influence – Влияние. Как човек взаимодейства, влияе на околните?
S – Steadiness – Стабилност. Как човек реагира на промените?
C – Compliance – Адаптивност. Как човек следва правила?

Хората от „D“ тип, се отличават с решителност и прямота. Те не се боят от трудностите и обичат да решават сложни задачи. Те са много взискателни към себе си и околните, бързо действат и вземат решения.

Хората от „I“ тип са пълни с енергия и оптимизъм. Харесва им да общуват с хората, да бъдат център на внимание. За тях е характерен творческия подход и ентусиазъм в търсенето на нови идеи.

Хората от „S“ тип ценят стабилността и надежността. Те са спокойни и разумни, стремят се да доведат започнатото до края, отнасят се доброжелателно към околните.

Хората от „C“ тип са пунктуални и педантични. Те имат склонност към детайлен анализ и внимателно планиране. Придават голямо значение на качеството и дисциплината.

Нека да разгледаме по-внимателно характеристиките на всяко едно поведение. Предложил съм примерни имена, което ще ни помогне да се ориентираме по-добре. Докато четете описанията, опитайте се да опишете себе си и някой от хората, с които взаимодействате. Обикновено ние представляваме комбинация от няколко темперамента, а един има водещата роля.

Динамичният Дани

Динамичният Дани е лесно забележим и ориентиран към постиженията. За него, да постигне своите цели, означава всичко. Характерно за него е, че той държи да диктува темпото и нещата да се случват по неговия начин.

Сигурен съм, че познавате поне един динамичен Дани, с който по правило не е много лесно, особено, ако сте с подобен темперамент и често настъпва сблъсък на воли.

Ключът при работа с тези хора е да разпознаем естествената им склонност да бъдат лидери, да ги насърчим в тяхното поприще и да не заставаме на пътя им. Колкото повече възможности за развитие на лидерските заложби осигуряваме на тези хора, толкова по-вероятно е да ги спечелим на наша страна.

Конфронтацията с тях трудно би имала нужния ефект и обикновено носи неподходящи резултати.

Вдъхновяващата Валя

Вдъхновяващата Валя е ориентирана към хората и обича забавленията, но е възможно да говори повече от необходимото, като има склонността да забравя и да избягва почистването или подреждането.

Начинът, по който можете да взаимодействате с нея, е като достигнете до сърцето й, използвайки повече хумор и пренасочвайки склонностите на разсеяност и забравяне, към осигуряване на възможности за забавление.

Например, ако забележите, че Валя е разсеяна и се отнася нанякъде, вместо да й кажете: „Валя, чу ли ме, като ти говоря?“, използвайте средството на хумора: „Земя вика Валя…“ например. Това е един от възможните начини да използвате присъщия за нея хумор, за да я приземите отново.

Улегналият Юли

Улегналият Юли е по-резервиран, но в същото време – сговорчив и спокоен. Първоначалната представа, която човек може да си създаде за него е, че слуша почти всичко, което му се казва и приема нашата перспектива.

Лесно е да спрете да го забелязвате, защото е мълчалив и рядко създава проблеми. Но… имайте предвид, че е възможно да говори зад гърба Ви, когато не се намирате наоколо.

Как може да взаимодйствате с този вид хора? Като им осигурявате точни инструкции и споделяте ясно своите очаквания, тъй като те си имат свои вътрешни стандарти за действие. Забавлявайте се заедно с тях, но не се колебайте да им кажете, когато прескочат границата.

Съзнателната Стефи

Съзнателната Стефи е изключително загрижена за мнението на околните, резервирана е и често се бори с ниско самочувствие. Стефи е много сериозна и трябва да внимавате, когато взаимодействате в групова среда с нея, защото не се чувства комфортно.

Умолявам Ви да не гледате на нея негативно, въпреки депресивния й на моменти поглед. Трудно може да й се повлияе, ако се отправят коментари от вида на „Усмихни се…“ или „Бъди по позитивна…“. Подобни изрази само биха затвърдили свръхчувствителното й отношение към себе си.

Ако наистина искате да й помогнете, се постарайте да осигурите спокойна среда за изява, изобилие от насърчение и проявете максимално разбиране към чувствителната й натура.

Твърде често ние се свързваме с хора или с групи хора, без да помислим какви биха били потенциалните за нас и близките ни последствия.

Запленени от очарованието и харизмата на някого, ние пропускаме да отчетем факта, че тя или той е също човешко същество като всички нас.

Това ни предизвиква да затворим очи дори и в лицето на видими за всички изкривявания в поведението.

Времето минава, а ние се носим по течението. По-късно можем да се обърнем назад и да си зададем въпроса как е било възможно да останем толкова слепи и кое ни е накарало да пренебрегнем предупредителните сигнали на душата ни.

Нека споделя нещо от собствения ми опит…

Тъй като преди време установих, че съм позволил на хора да се възползват от времето и доверието ми, взех съзнателно решение да проверявам по-често състоянието на моите взаимоотношения.

Ти трябва да проверяваш взаимоотношенията си редовно!

Взех решение да систематизирам процеса за себе си и сега го споделям с теб.

Периодично си задавай въпроси относно хората, с които се намираш в близост, извън членовете на семейството:

• Потъпкана ли е някоя от универсалните ми човешки нужди? (Виж “Пирамидата на Маслоу”, която визуализира основните човешки нужди по-долу);

• Има ли негативни поведения спрямо мен, които този човек върши? (гневни реакции, злословене, обвинения и т. н.);

• Има ли позитивни поведения, които той или тя НЕ върши? (липса на насърчение, благодарност, окуражаване и т. н.)

Предполага се близките до нас хора да изявят най-доброто от нас и да се превърнем в най-добрата версия на себе си. Разбира се, важно е до известна степен да занижим своите очаквания и да не бързаме с предварителните заключения. Понякога известна (или по-голяма) доза търпение няма да бъде излишна.

Освен, ако не става въпрос за реална злоупотреба, болката, породена от човека до теб, ти дава възможност да станеш по- добър. Трудностите ни предизвикват да се развиваме и ни карат да пораснем.

Естествено, налице са много стуации, в които е необходимо да се поставят граници, особено когато се подкопават самите основи на взаимоотношенията, но в момента не говоря за това.

Тайната при създаване на дългосрочни приятелства се крие в намирането на баланс между две ключови поведения:

• стремеж към близост;
• уважение към границите на другия.

Истинската любов живее в онези домове, в които се стремиш към близост, но в същото време уважаваш границите, които твоят партньор ти поставя.

Фантазията, наречена „Аз ще променя другия“ е най-малкото нечестна и разрушителна за отношенията.

Зрелите хора осъзнават, че търканията и несъгласията им дават възможност за личностно израстване, защото няма друг толкова силен фактор за растеж както е болката (в умерени размери).

Време да си зададеш някои важни въпроси:

• Реалистични ли са твоите очаквания към другите? Твърде голяма ли е бездната между твоите очаквания и реалността?
• Очакваше ли да живееш с идеални хора около себе си?
• Караш ли другия да прави това, което ти искаш?
• Вярваш ли в странната идея, че другият човек е втората страна на твоето незавършено „аз“?

Ако отговориш с „да“ на поне един от тези въпроси, по-добре е да се фокусираш върху своята собствена промяна.

Практично: Ако искаш да се справиш с тенденцията да обвиняваш другите за своите проблеми, следните материали и тестове биха помогнали:

Нека споделя с теб най-важният принцип за взаимоотношенията, който не съм прочел в нито една книга, но научих в резултат от собствените ми трудности и грешки.

Искаш ли да го чуеш?

“Ние имаме отговорност да изграждаме целенасочено ненатрапчиви, неизискващи, приемащи и зареждащи взаимоотношения, за да успеем в най-важните!”

Нека обясня…

Опитай да си представиш как се чувстват семейните например за света, който ги заобгражда.

Те прекарват обикновено 40 часа седмично на работа и още поне толкова в семеен контекст.

По-голямата част от времето ни може да се обобщи в следните три думи:

Решаване на проблеми!

Ние решаваме проблеми всеки ден.

Ако сме в клуба на по-отговорните, вероятно сме се превърнали дори в машини за решаване на ежедневни задачи.

Работиш ли у дома, почти е сигурно, че ще се сблъскаш с усещане за самота, дори и да си от най-интровертните хора.

При положение, че отношенията с най-близките са изострени, можем да се окажем лишени от възможно най-подкрепящата система в живота ни.

Комбинират ли се и трите, болката става нетърпима!

В този процес, вероятно липсват ненатоварващи приятели, които да ни приемат такива, каквито сме, без да поставят върху нас каквито и да е било очаквания или изисквания!

Наскоро, в едно от своите обучения, доктор Хенри Клауд сподели кои са най-важните според него човешки потребности (универсални), които често пренебрегваме:

• Нуждата да бъдеш свързан с други;
• Нуждата да имаш свое лично пространство за вземане на решения;
• Нуждата да имаш свои цели и мисия, които преследваш.

Проблемът е, че останали пренебрегнати, тези потребности могат да унищожат у нас усещането за удовлетворение от живота.

Ние имаме нужда от подкрепяща система.

Защо?

Чувството за принадлежност бушува в душата ни през цялото време и ние имаме нужда от приятели, за да оцелеем в емоционален план.

По същия начин, както имаме нужда от подкрепяща семейна система, за да успеем в своита работа и кариера, ние се нуждаем и от подкрепяща система извън семейството и работата, за да можем да захранваме емоционалния си резервоар и да получим необходимата подкрепа!

Свързването с хора извън семейството и работата, ни придава усещането, че сме нещо повече от машина за разрешаване на проблеми.

Ние се усещаме важни и значими.

Също, можем да накараме другите да се почувстват значими и важни.

Но…

Запомни, че линията за изграждане на този вид взаимоотношения е изключително тънка.

Преди всичко, убеди се, че тези хора са безпристрастни (доколкото е възможно) и не те настройват срещу другите вече изградени системи от взаимоотношения в живота ти.

Това са просто различни системи с различно предназначение!

Ако си мъж и колежката от работа ти изглежда неповторима и привлекателна, имай предвид, че този вид взаимоотношение започва да разрушава вече изградената система от семейни взаимоотношения!

Ако си жена и твоят мъж ти забрани да общуваш с други жени изобщо, създалата се ситуация по нищо не се отличава от потъпкване на твоите най- нормални потребности.

В същото време, всяка ситуация е специфична и има нужда да се разгледа през призмата на зрялост и да се изгради адекватна преценка.

Повечето заключения, които правим за другите, са субективни.

Всички имаме склонността да изваждаме ситуациите от по-пълния им контекст (или да реагираме емоционално) и предварителните нагласи са неизбежни, затова и трябва да сме много внимателни в преценката си.

Изисква се изключителна зрялост за правилна преценка на хората и ситуациите, затова и изграждането на поддържащи системи в работен, семеен и личен план е наложително.

Въпросът на Бети беше провокиран от някои момичета около нея, говорещи за най-добрите си приятелки.

Замислих се, защото вярвам, че приятелите са важни. Знам, че задълбочените приятелства са важни. Близките приятелства са важни.

Но… НЕ харесвам израза най-добри приятели.

Не ме разбирай погрешно.

Осъзнавам, че това е един от начините да се подчертае важността на дадено приятелство и възможността да станем по- близки с един конкретен човек.

Наистина.

Наша отговорност като родители е да насърчаваме децата си да създават задълбочени и трайни приятелства…

… но не, за да ги сравняваме с другите.

… или да пренебрегваме братята и сестрите за сметка на “най- добрите приятели.”

Ние трябва да положим съзнателни усилия да държим далеч взаимоотношенията си от място на ексклузивност.

Ето защо не си падам по табелката “най-добър приятел”:

• Тя оставя всеки друг с изключение на един извън кръга;
• Увеличава се възможността от нараняване на други важни приятели в твоя живот;
• В очите на другите може да изглежда проява на егоизъм;
• Използването на израза може да нарани други хора, за които близостта е важна.

Разбира се, умението да поддържаме приятелства е един от най-големите подаръци, който можем да направим на децата си.

Ето и един още по-голям подарък:

Да изградим целенасочено у тях усещането, че мама и татко са и искат да бъдат най-добри приятели.

Ето това вече ми харесва.

Повечето хора около нас са всъщност познати с цел да пораснем и да станем по-добри.

Да бъдеш истински приятел изисква много време, търпение и посвещение и ние трябва да сме готови да платим цената.

Затова и първите приятелства, с които трябва да започнем, са членовете на собственото ни семейство.

Все пак, това, че започваме с членовете на семейството, не означава, че е необходимо да завършим на същото място.

Като родители, искаме да се убедим, че помагаме на децата си да изграждат пълноценни и искрени приятелства.

Тренирането на социални умения е едно от най-полезните неща, с помощта на които възрастните могат да повлияят живота на децата.

Много социални умения не ни се удават естествено, като например умението да се запознаваме с нови хора.

Нека да предложа три ключови умения, които да развиеш у децата си.

Умение No1: Задаване на въпроси
Това ми е от любимите, защото съм установил от практиката, че най-добрите ми приятели са хора, на които съм имал възможност да задавам въпроси, след което съм слушал внимателно какво ми казват, повтаряйки думите им.

Насърчи децата си да питат другите какви са техните хобита, интереси и предпочитания.

Умение No2: Споделяне
Начинът, по който споделяме факти и информация за себе си може да привлече или да отблъсне другите. Важно е да избягваме да се натрапваме, да изглеждаме по-важни или да се налагаме с мнение.

Умение No3: Протягане
Тази способност е една от по-трудните за развиване, тъй като ще изисква да се справим с естествената ни срамежливост. Срамът е универсална характеристика на човечеството и именно поради този факт ще е необходимо да разтегнем себе си.

Ненатрапчиви покани, съобщения, изпращане на картички и телефонни обаждания, са сред действията, които ще им помогнат да развият своя капацитет.

Качеството на нашите взаимоотношенията определя до голяма степен удовлетворението от живота ни като цяло. То зависи от способността ни да ги създаваме, поддържаме и запазваме през курса на целия ни живот.

Това е нещо, което не можем да пропуснем да предадем на децата си.