Ние имаме очаквания за почти всичко. Степента, до която реалността не успява да се съизмери с нашите очаквания, е степента, до която ние се чувстваме разочаровани.
Продължителното разочарование води до гняв, нараняване, презрение, отчаяние и разруха.
Особено важно е да се убедим, че сме споделили очакванията си за сфери като времето заедно, децата, финансите, почистването, ремонтите и ролите в семейството.
Важно е да отделим време и да установим кои от тези очаквания са били и продължават да бъдат реалистични, кои можем да постигнем в брака си и как да се справим с онези, които не са се оправдали.