Един уникален план за развитие на твоите таланти

от Боряна Бижева

В началото на всяка година сядаме и правим своята преоценка на плана си от изминалата година, като заедно с това пишем новия за предстоящата.

Това са чудни дни на преосмисляне и ревизия за пълнотата и смисълa от изминатия път, както и за целеполагане, и начертаване на новия.

В тези моменти на претегляне на миналото и визуализиране на бъдещето, като че ли най-ясно осъзнаваме:

• своите силни и слаби страни;
• своите дарби, таланти, интереси и…
• най-вече в какво можем да бъдем полезни за другите, къде и за какво ни търсят!

Това са най-силните ситуации на осъзнаване и избистряне на това кои сме ние, как можем да сме полезни, в каква посока да продължим да се развиваме и в какво да инвестираме не само средствата си, но и времето си.

Вложеното в развитие винаги носи полза, удовлетворение или така популярните днес принос и стойност.

Това е инвестиция за бъдещето, която винаги се отплаща.

Дарби и таланти

Пътят доста често е труден, неясен, понякога хаотичен, но идва момент, в който мъглата се вдига и следват яснотата, ентусиазмът и вдухновението, а заедно с тях и така мечтаната реализация, която за едни се изразява в материалните неща, за други в удоволствието от постигнатото.

При всички случаи, обаче, за каквито и постижения да си говорим, важно е да познаваме силните и слабите си страни.

Важно е да знаем в какво горим и къде можем да изпаднем в безвремие.

Това е точката на пресичане на нашите таланти с нашите интереси.

Силно вярвам, че само талант без интерес, развитие и принос няма.

Талантът си остава заровен, както в познатата ни библейска притча.

И понеже търсенето на таланти и динамиката, в която всички “врим и кипим” стават толкова завихрящи, че е все по-трудно първо да разпознаем дарбата, а после и да я развием.

Сигурно ви направи впечатление, че сложих знак на равенство между талант и дарба.

Причината е, че до голяма степен те се припокриват.

Според тълковните речници, дарбата е вродена способност, заложба, дар, наклонност, талант, а също и учене.

Потърсих значението на думата талант в “Славянски библейски конкорданс и енциклопедия”.

Определението дадено там е:

“възприета еврейска мерна единици за измерване на стоки и валути в качествотo на злато и сребро”.

И тук идва логичният за мен въпрос, как една толкова материална дума като таланта, може да е синоним на духовната дарба, която всеки от нас носи по рождение?

Свикнали сме да свързваме таланта с творчеството, изкуствата, спорта или високите постижения.

Сякаш той не съществува, ако не е добре познат на човечеството. Истината за мен е, че талант е всяка човешка дейност, която кара някой да тръпне, да потъва в нея, да търси нови хоризонти и с това да допринася за света.

Ние като човешки същества сме свързани като скачените съдове.

Талантите и връзката с другите

Някъде срещнах мисълта, че нашето действие или бездействие се отразява на качеството на живот на свързаните с нас хора.

Как ви въздейства тази мисъл?

Когато я чух за първи път осъзнах, че никой не живее сам за себе си, дори и да се определя за самотник.

Всеки от нас всеки ден прави нещо, с което влияе на живота поне на околните.

Това правене може да звучи много обикновено, но да е от съществено значение.

Всъщност днес няма обикновени неща.

Всяка човешка дейност е свързана с толкова много знание, че ако я наречем обикновена рискуваме да я обезсмислим.

Доброто като враг на най-доброто

И в този ред на мисли искам да кажа, че талант е истинското ни желание да правим, това което правим по най-добрия начин, да допринесем.

Не ме разбирайте погрешно, под желание нямам в предвид онова комерсиално чувство да бъдем като другите и да боксуваме в сфера, която не само не разбираме, а се давим в нея.

Естествено, само с желание до никъде няма да стигнем.

Нужни са ни огън и умения, в които да горим и да се развиваме.

Мое лично предизвикателство беше да изследвам таланта.

Та нали, все го търим в себе си, в близките си, в колегите си, а най-често в децата си.

Говорим за онези скрити от погледа заложби, които всеки от нас носи, но или не ги е разпознал, или ги използва частично.

От друга страна, живеем в свят на небивала конкуренция.

Непрестанно търсим най-добрите, най-можещите, най-впечатляващите.

Делим се на успели и на неуспели, на имащи и на нямащи.

От къде идва всичко това?

Дали рабираме правилно смисъла и съдържанието на таланта?

Често го четем, в гръмките заглавия.

Талантът сам по себе си е нещото, което ни прави видими. Това е дълбоката ни човешка същност, съчетана със стремежа ни да можем, да сме полезни, да даваме и да имаме.

Знаете ли?

Талант е и умението да накараме някой да се усмихва.