Граници-курсът на една страница

Този систематизиран курс ще ти помогне да комуникираш по-ясно нуждите и предпочитанията си, без да бъдеш груб/а, дори и комуникацията да не е от силните ти страни.

Нека споделя един малко известен факт: Повечето взаимоотношения се разпадат поради недоразумения!

Знаеше ли, че липсата на способности за ясна комуникация отдалечава хората? Колко взаимоотношения в твоя живот са се разпаднали именно поради тази причина?

Мога да те разбера!

Вероятно е трудно да се ориентираш сред тоновете книги и повърхностни материали по темата в мрежата.

Резултатът?

Безплатните съвети обикновено дават безплатни резултати и ти се чувстваш по-объркан/а отколкото в началото…

Това е напълно разбираемо и не е твой проблем. Създадох този курс, благодарение на изключително ценната обратна връзка, която ми дадоха членовете на нашата виртуална общност „Повече от успешен“.

Можеш да прочетеш всяка книга, написана по темата за комуникацията; да прекараш часове, интервюирайки всеки експерт по темата; да изразходиш стотици левове, за да подобриш своите умения и всичко да остане само на теория в ума ти…

Тъй като обичам да синтезирам информацията, която ми е била полезна, преминавайки през този систематизиран наръчник, ще се запознаеш с есенцията на всичко, което съм научил по темата.

Ето най-важното, което ще откриеш…

• Как да поставяш граници на самия себе си?
Ще ти помогна да изградиш автоматичен навик и да се справиш с твоите склонности към зависимо поведение. Колкото повече личността е зависима от другите за вземане на собствени решения, толкова по-податлива е на контрол и манипулация. Ще те науча да поставяш граници на себе си, като по този начин изградиш автономност и самостоятелност.

• Как да поставяме граници на най-близките? На партньора? Децата?
Колкото по близо се намират хората около теб, толкова по-трудно е да им се поставят граници. Взаимозависимостта е резултат от неспособността да се изяснят очакванията и да се уважават взаимните граници. Ще ти помогнем да установиш наличието на нарушени граници и да предприемеш стъпки към подобрение.

• Как да се справим с нарцисисти и контролиращи личности? Какво е любовно бомбардиране и как да изградим имунитет?
Ситуацията с нарушение на границите се влошава, ако в отношенията е налице връзка с нарцисист. За да можем да се справим с контрола от страна на тази личност е необходимо да познаваме неговите и нейните склонности, като заедно с това да изработим стратегия на промяна.

• Как да помогнем на (и да предизвикаме) хора, които не желаят да поемат отговорност за живота си?
Често ние развиваме склонността към компенсиране, поемайки задълженията на други хора, които не са наша отговорност. Ще си отговорим на въпроса как да предизвикаме другите към поемане на отговорност и как да ограничим склонността си към компенсация.

• Овладяване на реактивното поведение. Как да се справим с вътрешните рани и настройка, които ни пречат да казваме „не“?
Ако други хора са злоупотрбявали с нас в миналото, ще ни бъде изключително трудно да поставяме граници. Доверието на жертвата е засегнато. Ние ставаме прекалено защитни, реактивни или отиваме в другата крайност, като допускаме другите да злоупотребяват с нас отново.

• Срам – причини и преодоляване
Срамът е сред най-задържашите развитието фактори, който ни пречи да
поставям граници на околните. Ще засегнем неговия произход и ефекти върху теб.

Всъщност, заслугата за този курс не е само моя…

Голяма част от информацията е внимателно подбрана от експерти по темата, тествана при работата ми с двойки и членовете на общността за лично и семейно удовлетворение „Повече от успешен“. Добавил съм също моите лични преживявания и механизми, които изработих вследствие на сблъсъка ми с хора, които нарушаваха границите ми.

Можеш ли да си представиш колко просто и лесно се случват нещата, когато процесите са систематизирани, не са объркващи и те превеждат през целия процес стъпка по стъпка?

Представи си…
• изключителна свобода;
• вътрешно удовлетворение;
• по-малко проблеми с другите;
• повече спокойствие;
• развит потенциал.

Всичко това може да се случи, когато се научим да поставяме подходящи граници на околните.

☞ Целта в края на този курс ще бъде да поставяш бързо и лесно любящи граници на хората около теб, започвайки от себе си, преминавайки през по-близките хора и отправяйки се към най-далечните.

В тази посока искам да те помоля да направиш бърз преглед на твоите взаимоотношения, разпечатвайки и попълвайки пътната карта, намираща се по-долу.

По скалата от 1 до 100 степенувай нивото на зависимост от конкретни хора в живота си. Какви стъпки ще предприемеш, за да установиш любящи граници?

Започни от хората, от които си най-малко зависим и се придвижи към онези, от които си най-малко зависим.

Нека да преминем през процеса за поставяне на граници стъпка по стъпка!

Ето пътешествието, което ни предстои:

Стъпка No1: Постави граници на себе си;
Стъпка No2: Постави граници на най-близките;
Стъпка No3: Постави граници на контролиращите личности;
Стъпка No4: Спри да компенсираш;
Стъпка No5: Овладей реактивното поведение;
Стъпка No6: Елиминирай срама от живота си.

Ако имаш конкретни въпроси (или се нуждаеш от индивидуална работа с мен), не се колебай да ми пишеш на stoian.georgiev@semeistvo.bg и ще се радвам да помогна.

Посветен на твоя успех: Стоян Георгиев

Първата личност, с която трябва да започнем при процеса на поставяне на граници, сме самите ние. Очевидно е, че има нещо вътре в нас самите и преспективата ни, което следва да се промени.

Наскоро получих следния коментар от страна на клиент:

“Не мога да разбера защо се оказвам отново и отново в последваща ситуация на злоупотреба спрямо мен.”

Моят отговор: “Предполагам, че вътре в теб има нещо, което се подхранва и зарежда от грешния вид човек, с когото осъществяваш взаимоотношения. Най-често срещата причина е преживяна травма от миналото!”

Ние имаме отговорност да излезем извън “комикса” на своя живот, да го погледнем отгоре, да анализираме отделните илюстрации и да разберем какво точно се случва.

За ефектите от нашата способност да казваме “Не” на себе си

Разрушителният ефект от нашата неспособност да поставяме граници обикновено се проявява в по-късен етап от развитието ни като личности.

Първоначално е възможно ние да не съумяваме да разпознаем тези белези, които засягат нашите здраве, взаимоотношения, финанси, притежания и дори живота ни.

Ето някои от най-често срещаните ефекти, които можеш да използваш вместо пътна карта за идентифициране на проблемите.

Симптоми на нарушените граници:

• Депресия;
• Тревожност;
• Паника и страхове;
• Гняв;
• Разпад на взаимоотношения;
• Изолация;
• Психосоматични проблеми…

☞ Oтбележи в своя дневник кои са някои от симптомите, характерни за теб? По какъв начин ти се отразяват като личност?

Вътрешните вярвания обикновено са свързани с външното поведение. Външните победи често настъпват в резултат от промяна на нашите подсъзнателни вярвания!

Ако искаме да преживеем качествена промяна, е необходимо да идентифицираме по какъв начин вярванията управляват мислите и емоциите ни.

Корени на неспособността да казваме “Не”

Границите представляват своеобразна линия, която заобгражда нашата собственост. Тази кратка дефиниция засяга както естествените граници, така и вътрешната ни нагласа. Вътре, в нашата душа, се намират граници, които следва да се комуникират с околните, тъй като в противен случай започваме да потискаме собствените си предпочитания и потребности.

Напълно е възможно другите да не осъзнават докъде се простират нашите собствени граници и комуникацията за тази вътрешна гранична линия е наша лична отговорност!

Некомуникираните граници причиняват разминаване в очакванията и евентуално: навлизане в личното пространство. Типичните поведения в тази посока са реактивно поведение или затваряне.

Най-често срещана грешка в тази посока е пропуска да се изяснят взаимните очаквания. Могат да се изведат пет погрешни вярвания, пречещи ни да направим тази способност част от поведението и стила си на комуникация.

– “Това е неучтиво”;
– “Това ще нарани другите”;
– “Ще ме наранят”;
– “Ще ме изоставят”;
– “Чувствам вина”.

☞ Кое вярване смяташ, че пречи, за да установиш подходящи граници в отношенията с другите хора? Отбележи в дневника, моля те да не пренебрегваш това упражнение, тъй като е свързано с най-важното – твоите собствени вярвания.

Бъди особено внимателен за наличието на вина във взаимоотношенията – вината може да се окаже изключително сериозен двигател за поведението ни и позволителен билет за нахлуване на злоупотреба в живота ни. Под вина нямам предвид нашата собствена съвест, която ни подава сигнал, че сме извършили нещо неправилно (това е нещо по-скоро здравословно), а смазващото чувство на срам, което ни кара да се самоизмъчваме и самонараняваме.

Често се създава нездравословна зависимост между човека, който ни кара да се чувстваме виновни и нас самите – ние страдаме, а другата страна злорадства. Създалата се зависимост превръща преследвача в ролята на силната страна във взаимоотношението, благодарение на което жертвата преживява още повече вина.

Онези, които казват трудно “не” са най-пренебрегвани и най-често изоставяни!

Най-често срещани личностни проблеми

Когато започнем да се справяме със собствените си ограничения и решим, че няма да оставим собствените ни импулси да диктуват курса на нашия живот, следва да бъдем внимателни за следните седем сфери:

• Чувствата (Двигател ли са на решенията ни?);
• Лимитите (Поемаме ли повече ангажименти, отколкото можем да поемем?);
• Поведенията (Има ли поведения, които не успяваме да контролираме?);
• Изборите (Правим ли избори от страх, тревожност, вина или реакционизъм?);
• Отношенията (Какво е отношението ни към хората, задачите и живота като цяло?);
• Мислите (Борим ли се с негативни мисли?);
• Желанията (В контрол ли сме на нашите желания?).

☞ Отдели няколко минути, в които да обърнеш по-специално внимание на тези сфери. Коя област изисква най-сериозно внимание от твоя страна? Каква стъпка към подобрение ще предприемеш днес?

Искам също да те предупредя за седем области, в които е добре да внимаваш, тъй като са потенциално опасни за създаване на зависимост:

• Храната (Храним ли се повече, за да потиснем вътрешни процеси?);
• Парите (Имаме ли склонност към неконтролируемо харчене?);
• Времето (Съзнателни ли сме за правилно изразходване на нашето време?);
• Задачите (Пристрастени ли сме към перфектно изпълнение на всяка задача?);
• Сексът (Зависими ли сме от притеснителни сексуални навици?);
• Алкохолът (Потребяваме ли прекомерно алкохол?);
• Вредни субстанции (Привързани ли сме към наркотици или др. вредни субстанции?).

Стъпки към промяна

Горещо препоръчвам, ако се чувстваш привързан/а към нещо, да отделиш от времето си и да отговориш на следните въпроси:

Въпрос 1: “Каква нужда се опитваш да запълниш със зависимото поведение?”

Въпрос 2: “Действам ли, задвижван/а от вина?”

Въпрос 3: “Приемам ли търпеливо загрижена обратна връзка от другите?”

Въпрос 4: “Какви са последствията от зависимото поведение лично за мен?”

Нито едно семейство, приятелство или работен екип не могат да функционират ефективно без наличие на зряла емоционална връзка и зрели граници.

Намирането на здравословен баланс в тази сфера ни дава възможност да бъдем спокойни, ефективни и стабилни като личности.

Емоционалната близост подсигурява чувствения сок, необходим за здравословно функциониране на едни взаимоотношения.

Установяването на силна връзка (близост) ни позволява да провеждаме открита комуникация, да изразяваме чувствата си и да се определяме по-добре, без да се нуждаем от одобрението на другия.

Самоопределянето, от друга страна, насърчава яснотата, смелостта и личното израстване. Ето защо, семейства, в които партньорите си дават взаимна свобода, са изключително стабилни.

Ако ги няма или се нарушат тези граници, двамата партньори започват да се контролират взаимно. Разбира се, налице е и другата крайност – търсенето и защитаването на собствените нужди лесно може да прерасне в егоистични тенденции, които причиняват отдалечаване.

Поради тази причина е добре да сме запознати с четирите основни динамики на взаимоотношенията. От осъзнаването на нашето типично поведение, зависи и по какъв начин ще взаимодействаме с най-близките.

Ето динамиките:
асертивност – увереност;
избягване – доминиране.

Често асертивността (или способността да заявиш ясно предпочитанията си без да бъдеш груб), е пряко свързана с увереността, докато избягването е свързано със склонност към доминиране.

В човешките взаимоотношения няма абсолюти – предполагам всеки има склонност и към четирите динамики.

Обикновено е характерна една водеща динамика.

☞ Коя е твоята? Дали си по-склонен да заявяваш личните си предпочитания и нужди, или предпочиташ да ги избягваш? Опиши своите тенденции в своя дневник.

Установяването на граници в по-близък контекст по правило е трудно. Колкото по-близки са взаимоотношенията, толкова по-силна е проекцията, отправена спрямо нас.

Когато някой има негативни мисли и усещания, той/тя има склонността да ги проектира върху другите, като по този начин ги пренасочва от себе си към по- удобна алтернативна мишена.

Звучи сериозно, нали?

Нека споделя някои конкретни примери, тъй като подобно поведение е характерно за всички видове взаимоотношения:

• Съпругите, които са с малко дете у дома, могат да проектират нереалистични очаквания върху съпрузите си и да очакват те да снабдяват всичките им емоционални нужди;

• Хиперсексуални съпрузи, могат да очакват от работещите им съпруги с деца да бъдат на разположение в леглото по няколко пъти на ден;

• Цинични клиенти могат да накарат сервитьорката в ресторанта да се изчерви;

• Раздразнени от живота служители могат да се нахвърлят върху клиентите си;

• Има хора, които обвиняват държавата за всичко;

• Има и държавни служители, които обвиняват гражданите във всичко;

• Шефове със семейни проблеми обвиняват подчинените си;

• Разочаровани работници обвиняват шефовете си.

Списъкът може да продължи до безкрай.

Не забрявяй, че ние имаме склонността да стоварваме разочарованията си върху онези, които се намират най-близо около нас.

Проекция може да се появи тогава, когато се сблъскаме с чертите или убежденията на хората, които намираме за неудобни. Ние предполагаме, че те са точно като нас и си позволяваме да пренебрегнем несъзнателно техните индивидуални характеристики и атрибути.

Често се случва да виждаме приятелите или партньора си точно като нас – по- близки до собствените ни разбирания, отколкото те всъщност представляват.

• Неверният съпруг може да подозира съпругата си в изневяра;

• Привлечената от колега жена може да го обвини в сексуална злоупотреба;

• Бъркащият в касата управител подозира касиера (може да се случи и обратното).

Ефектът на проекцията ни кара да критикуваме другите, дистанцирайки се от нашите собствени негативни преживявания.

По същия начин, както другите проектират спрямо нас своите очаквания и ни поставят в кутията на дадено ограничение, така и ние имаме негативната склонност да проектираме очакванията си върху хората около нас, особено когато те са от по-близкото ни обкръжение. Това е двупосочна улица!

Установяването на граници в по-близък контекст по правило е трудно. Колкото по-близки са взаимоотношенията, толкова по-силна е проекцията, отправена спрямо нас.

Това, което трябва да осъзнаем е, че думичката “Не” не винаги е проява на негативно отношение спрямо другите. Използвайки тази на пръв поглед отрицателна дума, ние можем да помогнем на някого да спре саморазрушителните си тенденции.

В този ред на мисли искам да отправя едно предупреждение:

Нека не използваме “Не” с цел манипулация. Да казваш “Не” не е опит да бъдеш различен, екслузивен, или необичаен, доказвайки това на себе си и останалите.

Ето десет най-чести функции на думичката “Не”:

• Да поемеш отговорност за живота си без да обвиняваш, като в същото време израстваш в любов към другите;

• Да развиеш едновременно независимо мислене и способност за екипно съработване;

• Да бъдеш прозрачен; другите да те познават такъв, какъвто си;

• Да даваш обратна връзка за своите предпочитания и усещания, като в същото време се стремиш да получиш обратна връзка от другите за техните собствени;

• Да стоиш в контакт с другите, дори и когато имаш несъгласия с тях;

• Да изявиш ясно нуждите си, без да ги натрапваш;

• Да преобразуваш реактивното мислене в творческо;

• Да платиш цената за изграждане на взаимоотношенията;

• Да се придвижиш отвъд нуждите към значимост в живота;

• Да знаеш разликите между “Аз” и “Ние”.

Как да поставяме граници на най-близките ни хора?

Използвай следните три стъпки:

А. Започни с подчертаването на грижата – нека слушащият да остане с впечатлението, че ти мислиш за доброто на взаимоотношенията ви. Думите, които може да използваш, са: “Оценявам”; “Благодаря ти”; “Загрижен съм за…”;

Б. Заяви своето намерение – ясно комуникирай своята нужда, очакване или предпочитание. Не го прави с нараняващ тон или по троснат, отхвърлящ начин. (Убеди се, че не казваш НЕ поради една от описаните по-горе десет причини);

В. Завърши с надежда, че онова, което си комуникирал, ще бъде взето сериозно предвид от другата страна.

Примери как да използваме думичката “Не” по подходящ начин:

С партньора: “Скъпи, искам да те уверя в моите най-добри намерения, но не мога да присъствам на партито с твоите колеги. Мими има нужда от моето внимание точно в този момент. Искрено се надявам да ме разбереш; извини ме, по никакъв начин не е свързано с теб.”

С децата: “Али, искам да си сигурен, че те обичам по всяко време. Поради тази причина не мога да ти позволя да използваш телефона си толкова дълго. Сигурна съм, че ще ме разбереш.”

С колегите: “Виж, начина, по който взаимодейства нашият екип е изключително важен за мен. Затова няма да мога да върша… вместо теб. Когато всеки е на мястото си, всички сме по-ефективни, нали?”

☞ Искаш ли да опиташ? Избери някое от по-близките ти взаимоотношения и използвай предложените три стъпки, за да комуникираш ясно своите граници.
Използвайте също така пътните карти по-долу, за да си представите по-добре поставянето на граници при най-близките хора и децата.

В тази стъпка ще споделя някои ключови белези, по които можеш да разпознаеш контрола. Почти сигурно е, че някога ще се окажеш в ситуация на контрол и зависимост, особено в по- близките взаимоотношения.

Помниш ли? Всеки от нас има тенденцията да контролира. Важното е да разполагаш с предварителни характеристики, които ще ти помогнат за бързото разпознаване на тези ситуации и установяването на подходящи граници в този вид отношения.

Ето някои белези, които ще помогнат да се ориентираш за наличие на контрол от страна на някой, който предявява претенции спрямо твое поведение:

• Търсиш начини да се харесаш;
• През голяма част от времето си фокусиран/а върху личността на другия;
• Налага ти се да нарушаваш своите принципи и убеждения;
• Пренебрегваш личните нужди и предпочитания;
• Изтъкват се често твоите грешки;
• Обект си на обожание или прекалена критика;
• Страхуваш се от гневни реакции и др.

Нека също да предложа седем белези на контролиращите личности, които е важно да вземеш предвид. Списъкът може да бъде много дълъг. Споделям с теб онези белези, с които аз самият съм се сблъсквал при моята комуникация с подобен вид хора.

1. Бягство от отговорност
Контролиращите хора няма да позволят да изкажеш гледната си точка или ще те изслушат само от вежливост.

Манипулаторите избягват да поемат лична отговорност за собствените действия. Често отклоняват разговора и могат директно да те нападнат за твои грешки или малки несъвършенства;

2. Налагане
Винаги държат да имат крайната дума – ще се съгласят с теб за малките неща, за да могат да контролират най-съществените.

Ще направят всичко възможно да се съгласиш с тях и да поддадеш на тънката им манипулация.

Повечето от тези хора ще искат да се окажат прави на всяка цена – те ще насочват разговора в посока, която оправдава поведението им;

3. Натрапване на вина
Контролиращият човек непрекъснато кара жертвите си да се чувстват виновни за начина, по който са третирани, докато всъщност е вярно точно обратното.

Макар самите те да са явни насилници, ще накарат жертвата си да се извинява непрекъснато, като по този начин продължават да я държат в своя манипулативен захват;

4. Гневни изблици
Контролиращите личности е твърде вероятно да окажат натиск посредством гневните си изблици, използвайки квалификации, обиди и нападения.
Могат да си позволят да те наричат с имена и да иронизират поведението ти.

5. Заплахи
Ако гневните изблици не им свършат работа, контролиращите хора могат дори да прибегнат до заплахи със саморазправа.

Други възможни заплахи са, че ще развалят репутацията ти, ще се самоубият, или ще приключат отношенията с теб.

Някои дори стигат до физическо насилие, само и само да оправдаят собственото си поведение.

6. Емоционално изтискване
Контролиращите хора постоянно поставят под въпрос мотивите ти. Колкото повече даваш на манипулатора, толкова повече тя или той иска от теб, но никога не е доволен/на от полученото.

Емоционалното изтискване кара жертвата да отстъпва отново и отново, правейки все по-сериозни компромиси в името на взаимоотношението.

В подобни ситуации жертвата може да започне да гледа на контролиращия като на модел за подражание и да го обожествява.

7. Очерняне
Контролиращите хора ще пропуснат да отчетат твоите добри качества и ще те представят в изключително негативна светлина пред другите (в твоето отсъствие).

Манипулаторите обикновено търсят външен враг, към който да насочат вниманието на околните, за да избягат от поемане на лична отговорност.

☞ Наблюдаваш ли подобни симптоми на контрол спрямо теб? Опиши ги в своя дневник.

Повече за нарцисистите и как да подходим?

За някои хора, способността да дават в едно взаимоотношение, се случва без особени усилия. За други даването във връзката е равносилно на мъчение, особено ако една от страните е нарцисист по природа.

Малцина са онези, които са наясно с огромните трудности, които взаимодействието с нарцисист предлага. Както вече многократно споменах, всеки от нас има до известна склонност към самовлюбеност, но при нарцисистите говорим за грандиозно развит фалшив „аз“.

Нарцис е герой от гръцката митология, който се влюбва в собственото си изображение във водата, понечва да го целуне и се удавя. Макар и тази история да е силно хиперболизирана, поведението на повечето нарцисти го наподобява.

Един от най-характерните нарцисити в историята – римският император Нерон, е известен с фразата: „Какъв поет умира!“, докато неговият секретар му е помагал да се самоубие, след като е разбрал, че Сенатът го е осъдил на смърт.

Как най-бързо да разпознаеш нарцисист?

По мои лични наблюдения с термина “нарцисизъм” се злоупотребява значително. Тук е важно да отбележим, че е налице разлика между нарцистично поведение, което може да прояви всеки от нас, нарцистична персоналност и нарцистично личностно разстройство.

Хората обикновено охарактеризират дадено поведение като “нарцисизъм”, но в голяма част от случаите имат предвид самата постъпка, докато реално е възможно да не става въпрос за нарцисист. Обикновено това е обикновен егоизъм!

Нарцистичната персоналност се среща сравнително рядко: не повече от 2-4% от населението. Светът на нарцисиста е изпълнен с определена динамика и вътрешно култово поведение, оставащо често незабелязано под външна чаровност, увереност и алтруизъм.

• Нарцисизмът почти неизбежно е свързан с пари;
• Нарцисизмът включва умствен контрол;
• Нарцисизмът се стреми към това да те изолира от другите.
• Нарцисизмът натрапва неописуеми вина и срам.

Следващите характеристики ще ти помогнат да разпознаеш дали си се оказал/а във взаимоотношение с нарцисист:

1. Твоите чувства на удовлетворение произтичат от това, дали си харесван от нарцисиста и дали получаваш одобрение;
2. Твоята умствена енергия е насочена основно към това да разрешава проблемите и да избегнеш конфликтите с него/нея на всяка цена;
3. Стремиш се да угодиш на нарцисиста, правейки често компромис със съвестта си;
4. Занемарил/а си своите интереси, хобита и взаимоотношения за сметка на времето с нарцисиста, който изисква непрестанно внимание;
5. Облеклото и външния ти вид са често обсъждани и критикувани от страна на нарцисиста;
6. Страхуваш се от гневни изблици, дори и за малки неща;
7. Усещаш се сякаш нарцисистът очаква пълна толерантност към своите слабости, но окачествява и най-малките ти грешки като грандиозен провал.

Звучи ли ти познато?

Обичайно тези хора се намират в позиция на авторитет, умеят да разрешават проблеми, да си поставят цели и да свършат добре дадена работа.

За тях този стил на живот е напълно приемлив и оправдан, защото в техния вътрешен етичен кодекс те го правят с добри намерения и по природа са алтруисти.

Ако други хора повдигнат въпроса за контролиращото им поведение, те ревностно го отричат и защитават с аргументи.

Нивото им на самоувереност е изключително високо и те вярват, че могат да постигнат всичко.

Произвеждат невероятни резултати, могат да изглеждат добре и привличат възхищението на околните.

Причини за нарцистичното поведение:

Обикновено нарцистите:

• следват наблюдаваните модели в детството (с други думи те самите са имали негативен пример в собствената си семейна среда за контролиращ партньор);
• следват импулсите на своята собствена вградена нарцистична персоналност;
• се превърнат в отражение и на двете склонности, описани по-горе.

Всъщност нарцистична персоналност плюс негативни преживявания от миналото/детството представляват силно горчив коктейл, който трудно може да се преглътне.

Въпреки това, налице са все повече изследвания, че при типичните нарцисисти (наричани от психолозите доминираща/контролираща персоналност) не става толкова въпрос за преживени травми в миналото, колкото за силно уверени в своята преценка и мотиви хора.

В по-крайните случаи вътрешният етос на тези хора може да граничи със самообожествяване и изискването към околните да се поклонят на техния самосъздаден авторитет.

Имащите тенденция към контролиращо поведение хора не разбират света на емоциите – нито собствените, нито тези на другите.

Отношението им е следното: „Няма значение как се чувстваш, нека да свършим работата… по възможност още сега!“

Доминиращите персоналности са ориентирани към задачите и целите, не към взаимоотношенията.

Рядко завършват проекти, защото новите приключения ги окрилят.

Те гледат на взаимоотношенията като на средство за постигане на дадена цел.

Ако се окажат около по-чувствен тип хора (или още по трудно – свържат живота си с някой такъв) те започват да стават нетърпеливи, враждебни, да поставят квалификации, епитети и обиди.

Нека сега да засегнем темата за най-мощното оръжие на нарцисиста:

Любовното бомбардиране!

Знам… терминът може да изглежда непонятен.

Ще се постарая да споделя повече детайли за дефиницията; какво можеш да очакваш и как да се подготвиш по-добре.

Малко по-нагоре засегнах контролиращото поведение от неговата видима и негативна страна.

Любовното бомбардиране обаче изглежда на пръв поглед положително. В крайна сметка всеки обича емоционалният му резервоар да бъде пълен.

Но… само на повърхността, тъй като нарцисистът използва този вид необичайно поведение с цел контрол и манипулация.

Какво представлява любовното бомбардиране?

Ето как сп. „Психологията днес“ описва този процес: “Да обсипеш някого с думи на възхищение и обожание с цел повлияване на изборите и прекарване на повече време с нарцисиста.”

Изглежда привидно добре, нали?

По-долу можеш да прегледаш един списък с възможните „любовни бомби, изхвърлени към теб:

• комплименти;
• възхищение;
• хиперболизиране на твоите качества;
• бъдещи обещания;
• удивление;
• очарование;
• превъзнасяне и мн. други.

Всъщност в тези бомби няма нищо романтично, но те започват да запълват усещането за непълноценност и несигурност от страна на жертвата. В същността си, това поведение е чиста проба манипулация!

Веднъж щом нарцисистът се е оказал в контрол, той ще започне да те привлича към себе си.

Ти се оказваш в плен!

Твоята роля се заменя и ти заемаш позицията на слабото взаимоотношение.

Парадоксалното в случая е, че ти можеш да усещаш вътрешно, че нещо не е съвсем наред с това странно поведение, но е трудно да устоиш на завладяващата примамка, хвърлена от страна на нарцисиста.

Ето пет вида бомби, за които е добре да си внимателен/на (особено, ако си младо момиче, започнало връзка с подобна персона):

Бомба No1: Обсипват те с мили думи и непрестанни подаръци!
Как да им откажеш? Не е толкова просто да си запушиш ушите, когато те хвалят, ласкаят и ти свалят звезди от небето!

Няма нищо лошо в милите думи и подаръците, но ако се случват твърде често, очевидно е, че този човек опитва да си купи любов и да те накара да се чувстваш задължен/а!

Бъди особено внимателен/на за хора, които те оставят с усещането, че им дължиш нещо.

Бомба No2: Предлагат всевъзможни решения на твоите проблеми (обикновено без твоето позволение)!

Как мислиш, че ще гледаш на някой, който е решил проблемите ти в дадена сфера?

Като на твоя личен екшън-герой!

Имай предвид, че по този начин нарцисистите натрупват амуниции и запаси, с които по-късно могат да те атакуват и държат в примките си, поради „великите дела“, които са направили за теб.

Вероятно не го осъзнаваш, но тяхната вътрешна записвачка скенира и записва всичко (особено споделените от твоя страна слабости).

Стабилните хора обикновено ще помолят за твоето позволение, преди да предлагат практични решения.

Бомба No3: Ще те накарат да си мислиш колко велики и незаменими са те!

Любовното бомбардиране е свързано с привличане и обожествяване, с усещане за незаменимост.

Нарцисистът ще сравни своите постижения с твоите и ще ти докаже, че е по- добрият.

Усещането за твоята собствена стойност ще намалява в тяхното присъствие, а те ще се погрижат да ти задават въпроси, за да покажат колко по-велики и даровити са от теб.

Бомба No4: Ще те притискат да вземаш решенията си по- бързо!

Личното ти пространство ще бъде силно нарушено.

Способността да правиш рационални избори ще се намали, когато са наоколо.

Възможно е само след няколко разговора да се усещаш притиснат/а за вземане на по-бързо решение за сделка или по- специално взаимоотношение с тях.

Каква е истината?

Едни от най-успешните хора се придвижват бавно и без натиска на околните.

Бомба No5: Ще се вживяват в ролята на твой спасител

На нарцисистите им липсват емпатични способности, но в същото време ще изглеждат изключително състрадателни, ако им споделиш нещо от личния си живот.

Истински умеещите да състрадават хора няма да те накарат да се чувстваш зависим, ти усещаш подкрепа и разбиране в присъствието им.

Внимавайте, защото обикновено нарцисистите могат да ни накарат да попаднат в следните капани:

• Да се окажем в плен от любовните им бомби;
• Да пропуснем предупредителните сигнали на отказа;
• Да се заблудим от техния алтруизъм.

Ами ако живея с контролиращ партньор?

Да се окажеш с контролиращ партньор вкъщи съвсем не е лесна работа. Много често контролиращите партньори (както мъже, така и жени) се оказват едни от най-уважаваните хора в обществото и често не осъзнават своето контролиращо поведение.

Най-честото ми наблюдение за хора в подобна ситуация са контролиращи мъже, чиито жени се усещат неразбрани, нечути и пренебрегнати.

Познавам такива, които дори трябваше да напуснат домовете си, защото не можеха да издържат доминиращото отношение на съпрузите си.

Състрадавал съм и на такива, които са се затваряли в черупката си мълчаливо, съгласявайки се с всичко, но са се отдръпвали и са изстинали сексуално, сблъсквайки се с враждебното отношение, че сексът е само задължение.

Ето върху какво можем да поработим, за да се справим с контролиращо поведение у дома:

Крайност 1: Нападение
Би допуснал/а огромна грешка, ако започнеш да нападаш и обвиняваш партньора си. Ще си го получиш тъпкано. Върху теб ще се излее дъжд от пасивно- агресивно поведение, придружено от намеци, квалификации и подлудяващи изрази.

Крайност 2: Пасивност
Също толкова погрешна крайност е да се затваряш в себе си тогава, когато другият налага гледната си точка и отношение върху теб. Ти имаш пълното право да изразиш позицията си. В едно семейство всеки има право на глас.

Какъв тогава е отговорът за контролиращо поведение? Намирането на междинната зона на поведение, без да се стига до нападение или пасивност.

Осъзнай нещо – няма никакъв шанс да промениш нарцисист. Единственото, което можеш да направиш, е да му помогнеш да осъзнае и контролира желанието си да доминира.

В същото време – не позволявай да правиш това, което той/тя ти казва, воден от контрол. Разбери, че самочувствието на тези хора е обвързано с желанието им за постижения. Подходът, който препоръчвам е да повлияеш партньора си чрез съгласие. Ти се съгласяваш с аргументите на партньора си, но не позволяваш да си контролиран/а от тях.

Някои последни напътствия за елиминиране на контрола:

1. Фокусирай се върху твоите силни страни. Вложи пълния си емоционален ресурс да насърчаваш себе си и да не мислиш толкова често за личността на нарцисиста. Мисли за силните си черти, дори и да се твърди обратното;

2. Заобгради се с приятели и подкрепящи хора, които са насърчаващи по природа (това е просто задължително);

3. Напомняй си за позитивните аспекти от отношенията с този човек – вероятно има много такива, защото повечето нарцисисти са очарователни.

4. Разпознай по какъв начин нарцисистът понася обратна връзка. Опитайте се да изясните взаимните очаквания, доколкото е възможно. Направи профил на човека – до каква степен се прояяват нарцистичните тенденции;

5. Никога не се конфронтирай директно с нарцисист. Нормализирай емоциите и не действай реактивно. Взаимодействай индиректно, отдалече или с помощта на посредник. Намери сигурна среда и води разговорите с трета страна;

6. Ако решиш да потърсиш външна помощ или терапевт, непременно го попитай дали е работил лично с нарцисисти, защото обикновено се изисква специално обучение.

7. Разбери каква е нуждата: да приключим взаимоотношението или да работим със себе си, за да го подобрим?

Използвайте чек-листа на следващата страница, за да си отговорите до каква степен изходът от затруднената ситуация с нарцисист може да се окаже благоприятен.

Ако сте опитали всяко едно от описаните действия, вероятно просто е настъпил момента за неизбежно приключване на взаимоотношенията.

Използвайте пътната карта по-долу, за да си отговорите до каква степен изходът от затруднената ситуация с нарцисист може да се окаже благоприятен. Ако сте опитали всяко едно от описаните действия, вероятно просто е настъпил момента за неизбежно приключване на взаимоотношенията.

Когато се опитваме да установим граници в нашите отношения и някой е злоупотребил спрямо самите нас, ние имаме тенденцията да се вкопчваме в съответната личност, водени от искреното желание да помогнем.

Дали това наистина ще бъде от полза за другите?

Резултат от помощта често може да се окаже зависимост, прикриване и наличие на сериозни компромиси!

Ето защо, в тази част от наръчника искам да засегна:
• съзависимостта и нашата склонност да спасяваме удавници;
• законът за сеене и жънене;
• промяната на установените порочни модели и…
• как можем да открием нашето истинско „аз“.

Когато говорим за съзависимост, е неизбежно да насочим нашето внимание към алкохола и химическата зависимост. Зависимоста почти винаги засяга двамата партньори и най-близките взаимоотношения, особено децата.

Нека споделя с теб няколко видове зависимости, които рушат отношенията в семейството:

• алкохол;
• наркотици;
• секс и порнография;
• хазарт;
• цигари;
• технологии…
• … и други.

Процесът, които ги съпътства, е един и същ. Най-трудни за корекция са първите две. Най-трудна за преодоляване – алкохолната зависимост. Малко неща рушат близостта в отношенията така, както го прави алкохолът.

Алкохоликът живее в себецентричен свят, насочен към удоволствията. Този стил на живот засяга ежедневните му дейности и работа, но преди всичко – взаимоотношенията!

Кое е всъщност поведението, предизвикващо толкова сериозни поражения във връзката?

Нечестността

Тъй като употребата на тези субстанции е най-висшият приоритет за зависимия, той/тя често укрива истината, докато доверието на партньора се руши ден след ден.

Освен това, пристрастените към алкохола могат да се въвлекат в сексуални афери; да извършват физическо/емоционално насилие.

Едно изследване в Далас от 1987 г. разкрива, че само един от всеки десет брака, в които е налице алкохолна зависимост, има шанс да оцелее. Нещата не са се подобрили много оттогава, особено посред нарастващия брой видове зависимости.

Терминът “съзависимост” навлиза след години, прекарани в наблюдение на зависими от алкохола и техните партньори. Идеята набира широка популярност вследствие на активната работа на организации от типа на анонимните алкохолици.

Ето какво са установили:

Процесът на зависимост от субстанции е нещо повече от психологично привързване – той представлява химичен процес.

Вследствие на тази химическа зависимост човек трудно може да се освободи сам, защото не е в контрол на поведението си.

Между другото, алкохолната зависимост е една от най-тежките.

Наблюдавайки семействата на алкохолиците, учените установяват друг тип зависимост, която е по-скоро психологична: зависимият партньор е зависим на одобрението на другия, тъй като преживява изключително чувство на отхвърляне, самота, болка и пренебрегнатост.

Получава се вакуум в емоциите, който води до привързване и непреодолима нужда от одобрение. Преценката става силно замъглена и тези хора имат нужда от помощ, не по-малко от алкохолика.

Когато в тази съзависима система навлезе външен провокатор, емоциите често са насочени към източника на помощта!

Партньорът се отдръпва или се нахвърля към този, който се опитва да помогне!
Изводът: ако опитваме да помогнем на удавник, ще трябва да сме готови да го направим отново.

Удавникът има нужда от помощ, но неговата здрава хватка, може да ни завлече в реката.

Ето какви емоции се реят из ума на съзависимия:

• нужда от близост;
• страх;
• несигурност;
• липса на одобрение;
• липса на принадлежност и още…

За да може тя или той да излезе от този порочен цикъл, следва да признае наличието на емоциите и да поеме отговорност за своето поведение, като признае пред себе си и друг човек:

„Да, аз имам проблем и се нуждая от помощ!“

Важно е в тази посока да споделя закона за сеене и жънене – ние искаме да сеем само в поведения, от които ще пожънем подходящ плод!

Сеенето в негативни взаимоотношения например ще ни направи негативни.

Наскоро великият инвеститор Уорън Бъфет сподели най-голямата според него тайна на дългосрочния успех – да се заобградиш с хора, които имат доказан характер, честни са и са позитивно настроени.

Нито думичка за финансовата сфера. Защо ли?

Ние сме отговорни към някого, а не за някого. Ние имаме отговорността да подадем ръка, но не и да се чувстваме виновни за всички грешни решения от страна на другите. Има поведения, за които не можем да бъдем държани отговорни, тъй като те са следствие от избора на другия.

Понякога нашата отговорност може да включва и осигуряването на подходящи последствия.

☞ В дневника си опиши дали се опитваш да компенсираш липсата на поемане на отговорност, като помагаш повече отколкото е необходимо. Посочи също по какъв начин се проявява това поведение?

Как да променим порочните модели?

Ние имаме отговорност да изградим собствената ни личност, нашето „Аз“ по позитивен начин, но не нашата субективна идея за нея, а да я дефинираме на база онова, което тя реално представлява.

Ние имаме отговорност също да разберем какво представляваме отвътре и отвън, като ясно комуникираме нашите предпочитания с другите и в същото време се стремим да получим обратна връзка за това как изглеждаме в техните очи.

Ето защо реалността е комплексна!

Съществуват три ключови начина, чрез които комуникираме с другите нашата собствена реалност:

• Ние следва да бъдем способни да поемаме лична отговорност без да обвиняваме другите;
• Ние следва да бъдем прозрачни с другите относно усещанията си;
• Ние следва да изявяваме гласно нуждите си, вместо да очакваме другите да ги отгатнат вместо нас.

Нивата, чрез които получаваме обратна връзка за това как ни възприемат другите са три на брой: наши ментори (треньори, учители); подчинени и връстници.

Наличието на тези фактори може да съдейства за по-обективно възприятие на реалността и ни помага да изградим цялостна представа за реалното ни „Аз“.

☞ Оцени себе си в следните области на скалата от 1 до 10:

Отговорност (До каква степен съумявам да поема отговорност за действията си без да обвинявам или компенсирам?)

Прозрачност (Доколко открит/а съм и до каква степен търся обратна връзка от другите?

Нужди (Съумявам ли да споделям ясно нуждите си без да ги натрапвам върху другите?)

Какви промени е необходимо да извършиш в тези области, за да намалиш своята склонност към компенсация?

Реактивното поведение представлява бърза и обикновено подсъзнателна реакция, възникнала в резултат от нарушаване на граници и навдигащ се вътре в нас гняв.

Дори и да я оправдаваме, гневната реакция граничи със злоупотреба и контрол, въпреки че в очите на използващия я, обикновено изглежда много логична, тъй като носи измамливо усещане за справедливост. Действащият от реакция изглежда напълно прав за себе си, а действията му – подходящи и правилни.

Ако искаме да изградим пълноценни взаимоотношения, би трябвало да имаме нулева толерантност към подобен вид поведение, защото последствията са свързани с взаимно отдалечаване, гняв и разочарование!

Преодоляването на създалия се навик и реактивно поведение, е нелек процес, при който най-важното е да се прекрати реакцията, да се овладее гнева; да се осигури правото на другата страна да избира, както и предлагането на подходящи алтернативи.

Четейки тези редове, мога да предположа, че даваш изключително много от себе си, за да овладееш трудната за овладяване стихия на гнева и от опит знаеш как тя помита всичко след себе си, включително доверието на твоите най-близки хора.

Кога обаче беше последния път, когато си състави ясен план за овладяване на гневните реакции и твоето реактивно поведение?

Преди време психотерапевтката Мадлен Алгафари организира пресконференция, по време на която сподели нещо много важно:

“Натрупаният гняв разболява и се превръща в неуправляема стихия.”

Но какво в крайна сметка можеш да направиш, когато гневът почука и на твоята врата?

Промяната се оказва изключително трудна и се обзалагам, че разбираш много добре това.

Разрешението не се състои само в четенето на книги по въпроса.

Ти имаш нужда от конкретен план, който да те преведе през процеса стъпка по стъпка.

С други думи, необходима ти е ясна стратегия, благодарение на която ще съумееш да овладееш гнева и да се радваш на пълноценни взаимоотношения с твоите най-близки хора ден след ден.

☞ Един от най-използваните инструменти за овладяване на реактивното поведение, който предлагаме на клиентите ни е “Гневната аларма”.

Кликни тук за достъп!

Няма нужда да те убеждавам колко важно е да се справим с ефектите от срама.

Една от причините да изгубим своята спонтанност на изразяване се крие именно в срама.

Нека да предложа някои решения, които съдействат за намаляване на неговите ефекти.

Ще започна с това, че срамът има три основни характеристики:

Срамът е универсален – всеки се сблъсква със срам в по-голяма или в по-малка степен, това е резултат от природата на човека;

Срамът е често функция на уникалния ни темперамент – обикновено интровертите се борят по-често със срам;

Срамът (от гледна точка на психологията) може да възниква в резултат от минали преживявания, травма или нараняване. Сексуалното насилие е един възможен пример.

Свободният от срам човек приема себе си, умее да се шегува със себе си, не подскача при всеки отправен коментар спрямо него и поема лидерска инициатива.

Можеш ли да си представиш какво прави малкото бебе, което се намира в режим на захранване? Неговият невербален начин на изразяване сякаш ни казва ясно следното:

„Ммм, това пуешко ми харесва…“ !
„Пфф, това зеленчуково пюре не ми харесва…“”

Бебетата не използват даже думи, но всички разбират какво имат предвид, тъй като са спонтанни в своето изразяване.

Това е начинът, по който сме създадени да бъдем!

Ние трябва да бъдем напълно свободни да заявяваме необвинително:

“Да, това ми харесва.”

“Не, това не ми харесва.”

За да се придвижим в тази посока, ние следва да осъзнаем този процес, да се научим да разпознаваме срама и след това да го елиминираме.

Напълно е възможно да не сме в състояние да разпознаем срама като двигател на поведението ни и това да го прави наш постоянен спътник! Всъщност срамът е форма на самонараняване.

Когато се срамуваме, ние насочваме негативната си енергия или усещания (често натрапени от страна на някой друг) към нас самите, усвояваме тези гласове и ги правим част от собствените ни вярвания. Ние персонифицираме тези натрапчиви идеи, тъй като срамът е осъждане на самия себе си за реално или субективно възприето поведение.

Поддавайки се на срама, ние също се самоатакуваме, както пее Брайън Адамс в една своя песен: “Срамът реже като нож”. Срамът изрязва от нашата увереност и лишава другите от възможността да ги дарим с дарбите и талантитени. Проблемът с тази силна емоция е, че ти не можеш да избягаш лесно от него, защото си похитител на самия себе си и нараняваш своите най-ценни личностни особености.

Ефекти от срама

Срамът предизвиква умора, той изчерпа жизнения ни сок и ни кара да се крием зад сянката на недействителния “Аз”, вследствие на което ние:

• се преструваме на други;
• ставаме защитни;
• отчуждаваме се от хората, тъй като се стремим да ги избегнем.

Срамът може да представлява и трансфер на чужди възприятия – обикновено на база на определени начини, по които са те видели другите и ги прехвърлят върху теб. Вследствие на това ти започваш да ги абсорбираш и фалшивият “аз” се настанява трайно в твоя ум, засяга възприятията ти и установява определени усещания. Натрапените идеи за нас чрез другите причиняват усещане за срам.

Разбира се, има ситуации, в които срамът може да бъде полезен, особено когато е функция на нашата съвест. В своето чисто състояние, срамът служи за сигнална лампа, че трябва да се коригира поведението ни, по същия начин както гневът подава сигнал за корекция в нашите взаимоотношения, а тревожността – за корекция в начина ни на живот. Срамът, който води до реална промяна е градивен и здравословен!

Някои съвети за справяне със срама:

• Заобгради се с позитивно настроени приятели, които ще те приемат такъв, какъвто си;

• Стреми се да бъдеш прозрачен и да не действаш защитно;

• Признавай своите грешки;

• Не игнорирай срама – научи се да познаваш жестокия му глас;

• Запитай се защо този срам се намира там – дали е гласа на съвестта ни или гласа на “бияча”;

• Не спирай да правиш опити да стоиш във връзка с другите, дори и те да те избягват.