Митът за „добрия развод”

деца-и-развод

Развод и деца… След установяването на развода по взаимно съгласие през 70-те години на миналия век, представителите на така наречените помощни професии (това са професии като психотерапевти, съветници, социални работници, логопеди и други – бел.прев.) изговориха твърде много приказки с цел да успокоят съвестта на развеждащите се родители, твърдейки, че ако те наистина положат усилия и съумеят да поддържат „добър развод”, ефектът върху децата им би бил минимален. Едно революционно проучване на Пол Амато обаче, счита, че самата концепция за развод, в който се зачитат интересите на децата, е пълна измислица. Известният социолог е установил, че състоянието на децата на родители, които твърдят, че са постигнали добър развод, не се различава съществено от онези, чиито родители не претендират за подобно нещо.

Амато и неговият екип от изследователи в института „Пен стейт“ извърши клъстърен анализ на 944 семейства, преживели развод, използвайки данни от Вълна 2 (1992-94 г.) и Вълна 3 (2001-03 г.) от Националното проучване на семействата и домакинствата. В рамките на извадката учените идентифицирали три типа разведени семейства:

1) семейства с „ родители, които си сътрудничат”, които поддържат близък контакт, което означава, че те са постигнали така наречения „добър развод”. Те имат високи резултати по отношение на общуването с децата си, децата посещават често отсъстващия родител, преспиват при него/нея и други;

2) семейства, упражняващи „паралелно родителство, с известна степен на конфликти”. При тях отсъстващият родител поддържа умерен контакт с децата си;

3) семейства, в които „само единият родител упражнява функциите си”, докато другият вижда децата рядко и рядко контактува с майката. 


След това изследователите от „Пен стейт“ анализирани и сравнили различията между трите групи (клъстъра) разведени родители, прилагайки шест показателя за адаптивност при децата и за тяхното благополучие за възрастовия интервал от 7 до 19 години (Вълна 2) и други шест показателя за възрастовия интервал от 19 до 33 години (Вълна 3). Само при два от дванадесетте показателя (поведенчески проблеми в детството, за които родителите съобщават и поддържане на близки взаимоотношения с бащите дори след като пораснат, за които децата съобщават) децата от групата със „сътрудничащи си родители” демонстрират по-благоприятни резултати по отношение на връстниците си от другите два типа семейства. И все пак при всички останали показатели (оценки в училище, удовлетворение от училището, самочувствие, удовлетворение от живота, злоупотреба с вещества, брой сексуални партньори, загуба на денствеността преди навършване на 16 години, встъпване в брак или в брачно съжителство, преди достигане на 20-та година и близост с майката) децата от семействата с „добър развод” не се различавали съществено от връстниците си от останалите две категории разведени семейства – нито в детството си, нито в юношеството си,
нито като възрастни.

По същество, децата от семействата с „добър развод” се оказали почти в същата позиция като онези от семействата с лош развод и съществено се различавали от връстниците си, чиито семейства изобщо не са се развеждали. В действителност предварителният анализ на Амато установил, че децата от стабилни бракове били със значително по-високи резултати по всичките дванадесет показателя (p<0,05 за всеки) в сравнение с децата от разведените семейства.

Тъй като тези открития противоречат на множеството изследвания, които уж показват положителни резултати от „добрия развод”, Амато предполага, че е възможно данните от тези по-ранни изследвания „да са били специално подбрани”, както и това, че на „много от изследователите, участващи в тях и на наблюдаващите им се е искало митът за добрия развод да е истина.” Какво обвинение към онези, които е трябвало да бъдат по-внимателни. Макар да не пренебрегват напълно опитите за смекчаване на негативните последици за децата на разведени родители, социолозите все пак предупреждават: „Тези интервенции могат да се окажат недостатъчни за справяне с пълния набор от проблеми, свързани с развода.”

Като се има предвид начина, по който Амато окачествява действителната ситуация, вероятно е дошло време американските родители и техните сътрудници от помощните професии да пренасочат усилията си към изграждане на добър брак и да работят усилено за това абстрактните нужди на възрастните да бъдат подчинени на конкретните нужди на децата.

(Източник: Bryce J. Christensen and Robert W. Patterson,  “New Research,” The Family in America, Summer 2012, Vol. 26 Number 2. Study: Paul R. Amato, Jennifer B. Kane, and Spencer James,]: 511

Превод: Валя Петрова

Снимка: Иво Орешков

Имате семейни проблеми?
Спрете да ги отлагате!

Нашата организация е изключително ефективна и тясно специализирана в бърза диагностика и изработване на цялостна стратегия при справяне със семейните проблеми. Работим в цялата страна и провеждаме онлайн-консултации в чужбина! Моля, попълнете формата вдясно и семеен психолог на “Асоциацията за интензивно семейно консултиране” ще се свърже с вас до един час, за да ви препоръча подходяща програма (индивидуално или с партньора Ви) и час за консултация.

Ето какво може да очаквате по време на сеанса:

  • Ще получите изключително оценяване, подкрепа и разбиране…
  • Ще ви предложим тест, с който ще се запознаем много бързо със специфичната ви семейна ситуация за не повече от 20 минути…
  • Ще диагностицираме причината за семейните ви проблеми и ще предложим конкретни решения…
  • Ще получите безплатна книга за семейните отношения…
  • Ще изготвим и препоръчаме дългосрочна система на работа за следващите 6 месеца…
  • И нещо, което малко други правят – ще ви върнем парите за сеанса, ако останете недоволни…

Моля, попълнете формуляра вдясно и служител на “Асоциацията за интензивно семейно консултиране” ще се свърже с вас до един час, за да уточните детайлите!

signature

Стоян Георгиев, семеен терапевт, председател на “Асоциация за интензивно семейно консултиране”

запиши се за семейна консултация

 
 
 
 

discuss this post

 
 
 

Copyright © 2018 . All Rights Reserved.