Загуба на баща, загуба на амбиция за образование

От години социолозите са наясно, че децата на разведени родители имат занижени академични резултати в сравнение с връстниците си от здрави семейства. Основната причина за това излиза на бял свят  в скорошно изследване на Университета в Осло, Норвегия: Децата, изгубили единия си родител (обикновено бащата) поради развод, изгубват и амбицията си за добро образование.

В началото на своето изследване върху начините, по които разводът на родителите повлиява върху амбициите на децата за образование, учените от Осло очаквали, че разпадането на семейството е възможно да охлади ентусиазма на младежите да учат в колеж. В крайна сметка те отбелязват, че „Семейство, състоящо се от двама биологични родители, се смята за оптималната семейна среда за децата.”

В по-нататъшните си обяснения изследователите наблягат на факта, че „всеки от биологините родители е важен източник на емоционална подкрепа, практичта помощ, информация и насока.” Но когато родителите се разделят поради развод, децата изгубват ресурси от изключителна важност. Обикновено разводът на родителите „лишава децата… от възможността да имат мъжки модел у дома, тъй като обикновено бащата е този, който напуска семейството.”

Изследователите обясняват, че отсъствието на бащата „до голяма степен допринася за промяната на родителските практики и участието на семейството в образователните активности на децата”, които се наблюдават след развода.

Но в това ново изследване учените поставят фокуса не върху начина, по който разводът на родителите повлиява върху академичните постижения, а по-скоро върху амбицията на децата да получат добро образование. За да измерят това влияние изследователите събират информацията от две извадки сред 18- и 19-годишни младежи от Норвегия, първата (от изследване направено върху една възрастова група, но за продължителен период от време), състоящо се от 1 861 младежи и девойки  и второто (от изследване за кратък период от време, но върху различни възрасти) състоящо се от 2 391 души.

Данните и от двете извадки дават ясни доказателства, че разводът на родителите намалява желанието за образование. Оказало се, че броят на юношите от първата извадка, преживели наскоро развод на родителите си и отказвали се да продължат обучението си в колеж или университет е два пъти по-голям от този на юношите от здрави семейства и се изразявало в „нерешителност” по отношение на бъдещото им образование (съотношение 1,8).

Статистическата връзка между развода на родителите и занижените амбиции за образование сред втората извадка също така потвърждава, че „юношите, преживели развод на родителите си през детството или юношеството си е по-вероятно да проявят нерешителност по отношение на амбициите си за образование, в сравнение с връстниците си, чиито родители не са се развеждали (съотношение 1,3).

„В заключение” пишат учените от Осло, „по всичко личи, че преживяването на развод на родителите е свързано с нерешителност по отношение на амбициите за образование сред 18-/19-годишните юноши.”

Макар данните в това изследване да са само от Норвегия, те съвпадат с данните от изследване, проведено през 2007 година сред „огромна извадка от канадски юноши…., което съобщава, че младежите от семейства с един родител имат занижени амбиции за образование в сравнение с връстниците си от семейства с двама родители.” Резултатите от това ново норвежко изследване потвърждават и друго откритие на изследването от 2007 година, че „съществува негативна зависимост между променливата „разделено семейство”  и решението за продължаване на образованието” сред деца и младежи в Швеция и САЩ.

Търсейки начини, по които откритията им да намерят приложение в обществена политика, изследователите обосновават „необходимостта да се намерят механизми за намаляване на негативното влияние на развода на родителите върху амбициите на децата им за образование.”

________

Източник: (Bryce J. Christensen and Nicole M. King, “New Research,” The Family in America 30.1 [Winter 2016]. Study: Henok Zeratsion et al., “The Influence of Parental Divorce on Educational Ambitions of 18/19 Year-Old Adolescents from Oslo, Norway,” Journal of Child and Family Studies 24.10 [2015]: 2,865-73.)

 
 
 
 

discuss this post

 
 
 

Copyright © 2018 . All Rights Reserved.